Абланица (Село)

Област: Благоевград

Население: 2510 души[1](15 март 2024 г.)74,6 души/km²

Площ: 33,663 km²

Надморска височина: 650 m

Пощ. код: 2932

Тел. код: 07524

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 00014

История

Историческите извори показват, че Абланица е едно от най-древните селища по поречието на река Места в областта Чеч . Първите писмени извори, в които селото фигурира като населено място под наименованията Апланче, Абланиче и Аблание са османските регистри от края на XV в. В друг османски регистър от вилаета на Тимур хисаръ от края на 1617 г. селото фигурира като Абланиче.

За по-ранното развитие на населеното място свидетелстват археологическите разкопки и находки в селото и околността, изследвани и записани от български археолози, историци и изследователи. Допълнителна информация за образуването и развитието на селото дават и редицата други археологически находки от старинни селища и некрополи, намиращи се в близост до селото. Открити и проучени са както славянски, така и тракийски селища и светилища и намерените в тях предмети и инвентар свидетелстват както за ранно развитие на общността, така и за наличието на различни култури, оставили своите свидетелства за многовековното си съществуване. Обобщавайки тези факти, се твърди, че началото на населеното място е поставено от траките с образуване на селище от няколко колиби в местността Балтачица. Тъй като това селище се намира на стратегическо място, разположено е в непосредствена близост до една от най-развитите пътни артерии още от дълбока древност, това е пътят, свързващ вътрешността на териториите на България, преминаващ през Пловдив , Пещера , Батак , Доспат , през селата Сатовча , Абланица, пресичащ река Места на местността Боналъка, през Възем , Белотинци , Сяр , Солун и Атина и използван за търговска и транспортна дейност, изграден и поддържан от римляните, чийто останки могат да се видят и днес в местността Кардалома, започва развитието си и се обособява като развито населено място още през ранното средновековие.

До 1944 година главен поминък били скотовъдството и земеделието – лозарство и овощарство. Тогава Абланица е била известна с лозовите си масиви, запазени в имената на местностите „Лозята“ и „Голямо Лозе“. Гроздоберът е бил голям празник. От цялата околия се стичали хора да помагат и накрая се правел пищен гуляй на местостта „Чевермето“.

География

Абланица се намира на 22 km югоизточно от град Гоце Делчев и на 9 km източно от общинския център Хаджидимово , в полупланинската югозападна част на Дъбрашкия дял на Западните Родопи . Землището му се намира между долините на реките Места от югозапад и левия ѝ приток Бистрица от изток, оформящи неговата естествена граница. Селото е част от историко-географската област Чеч , поделена между България и Гърция, съставена от 60 села, населени от помаци. Преобладават излужените канелени горски почви. В землището има находище от глина.

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние с благоприятни условия за отглеждане на топлолюбиви култури – тютюн , лозя , смокини , бадеми , памук , царевица и други. Характеризира се с мека и дъждовна зима и топло и сухо лято.

През 1959 г. се създава помпена станция за доставяне на вода за напояване на обработваемите площи като близо до селото е изграден и изкуствен язовир. Със своите 16 223 дка прилежаща площ, селището е най-голямото в общината. През 2019 година е създадена нова газстанция (единствената в района) и бензиностанция.

Събития

Интересно е да се посети вече станал традиционен за жителите на селото конкурс „Мис Пролет“, който се провежда в края на месец март. В него момичета от гимназията демонстрират въображение и финес, красота и оригиналност, с цел да се харесат на представителното жури и да доставят естетическа наслада на многобройната публика.

Всяка година на 29 декември се чества празника Куртулуш байрям – връщане на имената на населението след Възродителния процес.

Личности

Алиосман Ибраим Имамов (1953 – 2025), български политик, народен представител от ДПС в XXXIX , XL , XLI и XLII народни събрания. Фаик Алиев (? – 1948), български революционер

Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), роден в Каракьой , в 1925 година семейството му емигрира в Абланица, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени