Баня (Село)

Област: Благоевград

Население: 2817 души[1](15 март 2024 г.)77,1 души/km²

Площ: 36,537 km²

Надморска височина: 850 m

Пощ. код: 2778

Тел. код: 07445

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 02693

История

През ХVІІІ век Баня е село в нахията Разлог. Към 1748 година то е тимар на Юсуф.

През 1878 година избухва Кресненско-Разложкото въстание, в което най-дейно участие вземат и жителите на село Баня.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В Баня извира гореща минерална вода, цял поток. При самия извор температурата е тъй висока, че не може да се трае. Затуй водата се разхладява със студена в отделни резервоари, наречени „бани“.

През периода 1893 – 1912 година населението на селото взема участие в революционните борби на организация бореща се за автономия на Македония и Одринско – ВМРО.

В 1897 година е основано читалище „ Просвета “.

При избухването на Балканската война в 1912 година 22 души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Свободата на целия района донасят щиковете на българските войници от 27 Чепински полк, командван от генерал Ковачев през октомври 1912 г. Първият кмет на освободеното село е Ангел Даракчиев. Благодарение на него и до днес селото притежава широки улици, и европейска планировка.

География

Село Баня се намира в планински район на 801 м н.в. в центъра на Разложката котловина между три планини – Пирин , Рила и Родопите . Отстои на 5 километра от Банско и Разлог , на 25 километра от Якоруда и на около 150 километра от София и Пловдив . Оттук минава жп линията Септември – Добринище , която е построена през 30-те години на XX век.

Събития

Всяка година през първата неделя на месец юли се провежда традиционен събор „Празник на моето село“. На него се събират жители на селото, живеещи и работещи из различни краища на България. В празника взимат участие фолклорни състави от страната и чужбина.

Традиционно на първи януари се изпълнява обичаят сурвакане . Други традиционни събития са големите религиозни празници Коледа и Великден . На втория ден от Възкресение Христово в местността Крушата извън селото се провежда събор. Населението се придвижва до мястото с конски и магарешки каруци. На място се отслужва литургия от свещеник. Следобеда се провеждат надбягвания с коне, както и надтегляния.

Личности

Васил Пачаджиев (1883 – 1942), български революционер Георги Гръчев (1854/1855 – ?), български революционер, опълченец Георги Ив. Дойчинов (1867 – ?), български юрист, деец на ВМОК Грую Георгиев, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Димитър Венедиков (1866 – 1939), български военен и революционер Димитър Иванов Дойчинов, български военен деец, майор, загинал през Балканската война Иван Асянчин (1834 – 1910), български революционер, духовник и просветен деец Иван Венедиков (1871 – 1943), български военен и революционер Иван Груев , български революционер Иван Гръчев (1852 – ?), български революционер, опълченец Иван Еков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Иван Костадинов Бояджиев (? – 1896), български свещеник в селото през 70-те години на XIX век Иван Лазаров Алексиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на бронзов медал Иван Терзиев (1832 – 1907), български зограф Йордан Венедиков (1871 – 1957), български военен деец (генерал-майор) и историк Константин Венедиков (1866 – 1933), български военен и революционер Константин Дойчинов (1875 – 1963), завършил медицина във Виенския университет в 1904 година. Старши полкови лекар през Първата световна война Костадин Бояджиев (1880 – 1938), български революционер Нанчо Стойков, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Неофит Рилски (1793 – 1881), български просветен деец (според някои източници е роден в Банско ) Никола Бояджиев (1874 – 1945), български революционер от ВМОК и ВМРО Никола Венедиков (1859 – 1917), български революционер Никола Дръдалов (около 1870 – след 1943), български революционер Никола Похлупков (ок. 1868 – 1964), български революционер Никола Рачев (1903 – ?), български комунист Парашкева Димова, майка на Георги Димитров Райна Рачева (1939), бащино име Райна Николова Груева (Лампева), българска художничка Саве Говедаров (1871 – след 1943), български революционер Симеон Драговчев (1884 – след 1943), български революционер Стефан Попстаматов (около 1830 – 1886), български духовник, зограф Теофил Николаев, учител в Куру чешме през 1852 година, спомоществовател за издаването на Райна, княгиня българска от Й. Груев (1852) Тодор Иванов Асянчин (1869 – ?) завършил педагогика и философия в Йена в 1892 г. Тодор Стефанов (1887 – 1979), български предприемач, кмет на Баня преди 1944 година Христо Венедиков (1834 – 1916), български революционер Христо Дойчинов (около 1865 – около 1923), писател, документалист

Димитър Йосифов , български резбар

Александър Асянчин (1907 – 1980), български журналист, по произход от Баня Антон Страшимиров (1872 – 1937), български писател, по произход от Баня Венедикови , голям бански български род