Бельово (Село)

Област: Благоевград

Население: 0 души[1](15 март 2024 г.)0,0024255360434656 души/km²

Площ: 41,228 km²

Надморска височина: 700 m

Пощ. код: 2824

Тел. код: 06076

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 03784

История

Землището на Бельово е заселено от дълбока древност. В местността Дворището западно от селото има останки от антично селище. В местността Бельовско полене също западно от селото са запазени следи от късната античност и Средновековието . Останки от селища, съществували през античността, Средновековието и османския период , са открити западно от селото в местностите Рамнището и Стражица, и източно, в местността „Свети Илия“. В района са намерени надгробни мраморни плочи от II – III век след Христа и плоча с посвещение на Тракийския конник от 221 г.

Съществуват различни народни предания относно произхода на селото. Според едно предание като пръв заселник на сегашното село се счита Бельо (Гяур Бельо). Той, преоблечен като невеста убива бея на Мелник и спасява годеницата си от поругаване. После побягва в планината и основава селото, което почва да носи неговото име. Друго народно предание свързва името на селото с наличието на варовик в околностите му, от който се произвеждала вар. Така този бял строителен материал дал името на селото – Бельово.

Първите писмени сведения за Бельово са в османски регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г., в които селото е споменато със съответно 93 и 80 немюсюлмански домакинства. През XIX век наред със земеделието и животновъдството се развиват и железодобивът, железообработката и свързаните с тях въглярство. Край Бельовска река е имало пехци и самокови . Рудата е била закупувана основно от селата Каракьой , Неврокопско , и Кърчово и Крушево , Демирхисарско . Полученото желязо се обработвало в 2 – 3 работилници (кузни). Изработваните желязо на пръти, палешници, мотики, подкови, дикли и др. се продавали в градовете Валовища , Сяр и Солун . През втората половина на XIX век, поради силната конкуренция на западноевропейската металургия на османския пазар, повечето занаяти, свързани с металодобивът и металообработването, западат.

През 1872 или 1873 година в селото е построена църквата „ Свети Атанасий “, изписана от българския зограф Милош Яковлев .

През XIX век Бельово е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Белово ( Biélovo ) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 550 българи .

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в селото живеят 820 българи-християни.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година Бельово вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на селото се състои от 1280 българи екзархисти. В селото работи 1 българско начално училище с 1 учител и 37 ученици.

Преди Балканските войни селото е посетено от бележития български поет Пейо Яворов , който участва по това време в чета на ВМОРО .

Бельово е освободено от османска власт през Балканската война в 1912 година. При избухването на Балканската война девет души от Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Поминъкът на населението през периода 1912 – 1918 г. са земеделието и животновъдството. Възобновява се и производството на дървени въглища, които се продават в околните села и градове. През 1936 г. е построена и църквата „ Успение Богородично “ в центъра на селото.

География

Бельово се намира на 40 километра югоизточно от град Сандански . Разположено е в западните склонове на Южен Пирин на надморска височина около 700 метра. Селото е едно от най-северните села в историко-географската област Мървашко . Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра на m². Южно, край селото тече Бельовска река (от поречието на река Пиринска Бистрица ). Почвите са предимно излужени канелени горски.

Селото е купно. Има кадастрален и регулационен план.

Събития

Всяка година на 15 август се чества празника на църква „Успение Богородично“. На този празник се събират много хора, прави се курбан за здраве и се даряват вещи на църквата, които се разпродават на специално организиран търг, като събраните средства се използват за ремонтиране и поддържане на църквата.

Личности

Атанас Заяков (? – 1922), деец на БКП Васил З. Карагьозов (1853 – 1935), български опълченец Васил С. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „ За храброст “ IV степен Михаил Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, фурнаджия, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина Михаил Якимов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. доц. д-р Никола Илиев Лазаров, основател на икономическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград адвокат Илия Иванов Тутев – граничен офицер, началник на гранична застава, дългогодишен съветник на Людмила Живкова в Комитета по културата.

Ангел Поповчев (1868 – 1905), български революционер от ВМОРО

Валентин Дъртилов (р. 1967), български футболист, по произход от Бельово Иван Ангелов Чоков (? – 1922), кмет на село Бельово, убит по време на Неврокопска акция на ВМРО .