Брезница (Село)

Област: Благоевград

Население: 3455 души[1](15 март 2024 г.)42,2 души/km²

Площ: 81,815 km²

Надморска височина: 715 m

Пощ. код: 2972

Тел. код: 07529

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 06306

История

Село Брезница се споменава за първо в османски регистър от 1464 – 1465 година. В селото са регистрирани 78 немюсюлмански домакинства, 8 неженени и 2 вдовици. Следващата регистрация на селото е в документ, датиран между 1498 и 1502 година. Тогава в Брезница живеят 6 мюсюлмански домакинства и 1 неженен мюсюлманин, както и 180 немюсюлмански домакинства, 28 неженени и 12 вдовици. През 1519 година мюсюлманите вече са 9 домакинства и 7 неженени, а немюсюлманите 352 домакинства, 24 неженени и 34 вдовици. През 1530 година е отчетен спад както в броя на мюсюлманите, така и в броя на немюсюлманите. Тогава мюсюлманите са 9 домакинства, а немюсюлманите 241 домакинства, 24 неженени и 30 вдовици. През 1615 година в Брезница са регистрирани 57 джизие ханета за събиране на данък от немюсюлманите, през 1623 – 1625 са 63, , през 1636 са 65, а през 1660 са 20. През XVII век Брезница е център на зиамет , обхващаш самото село, заедно със съседните му Корница и Лъжница . През 1689 година зиаметът е нападнат и разграбен от войводата Карпош . През 1723 година в селото има 87 души, от които 86 са мюсюлмани. В Брезница има джамия, регистрирани са и един заим , както и един тимариот .

В XIX век Брезница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Брезница ( Breznitza ) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители помаци . През 1899 година селото има население 821 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя . Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Брѣзница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 850 българи - мохамедани в 195 къщи. Според Стефан Веркович ( Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи ) към края на XIX век Брезница има мюсюлманско мъжко население 280 души, което живее в 80 къщи.

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско , незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница , Брезница и Лъжница , обособени на десния бряг на Места . Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи дотогава само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.

Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов , като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.

География

Село Брезница се намира в планински район – в полите на Пирин на 17 км северозападно от град Гоце Делчев. Разположено е на източния склон на Пирин планина, като там свършва второкласният път от Гоце Делчев и започва четвъртокласен път до Добринище, който минава в близост до хижа Гоце Делчев и е изключително живописен. Простира се на двата бряга на река Туфча , която води началото си от Средното Брезнишко езеро. Това е едно от най-големите села в общината.

Основната земеделска култура е тютюнът, като също така се отглеждат и насаждения за производство на тревни фуражи. В близост до селото са красивите Брезнишки езера .