Българско знаме

Влахи (Село)

Област: Благоевград

Население: 10 души[1](15 март 2024 г.)0,0838 души/km²

Площ: 125,37 km²

Надморска височина: 771 m

Пощ. код: 2841

Тел. код: ?

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 11569

История

Най-старата църква в Кресненско е църквата „ Рождество Богородично “ във Влахи и е от 1757 година.

През XIX век Влахи е голямо чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак . В 1844 година е построена църквата „ Свети Илия “. От 1856 до 1866 година в килийното училище при „Свети Илия“, преподава Михаил Попфилипов , който превръща училището в новобългарско. В 1867 година Влахинската българска община начело с поп Стойко Харизанов пише до руския консул в Солун молба за църковни книги, одежди и посуда, учебни пособия, глобус и географски карти:

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Влаки (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители българи .

По време на Кресненско-Разложкото въстание Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено – от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от Кресна , Ощава , Горна Крушица , Кърпелево , Цапарево , Палат , Врабча , Свети Врач , Горни и Долни Орман и Горно и Долно Драглище . През август 1880 година серският силогос се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.

На 24 март 1882 година вестник „ Курие д'Ориан “ пише, че в 11 селища, между които и Влахи, мелнишкият мютесариф е затворил училищата, а учителят и свещеник във Влахи поп Андон е затворен в Мелник.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в селото живеят 1850 души, всичките българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Vlahi се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици.

Село Влахи е родно място на Яне Сандански . През 1901 година Яне Сандански отвлича протестантската мисионерка Елън Стоун и я държи като заложник в селото.

При избухването на Балканската война в 1912 година 49 души от Влахи са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Влахи се намира на 9 км от град Кресна и на около 160 км от София . Землището на Влахи обхваща 122,164 дка площ. Простира се в югозападния дял на Северен Пирин . Най-ниската надморска височина в землището на Влахи е при местността Градешка баня – 250 м, при Влахи тя вече е към 600 м, а в най-високите си части достига над 2000 м. На север граничи със с. Ощава , на изток се катери до челото на Пирин планина, на юг съседи са и землищата на селата Плоски и Горна Градешница , а на запад стига до синорната граница на Долна Градешница , Кресна и Ново село .

В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и следните махали – Драколово , Полена , Юговци , Въчковци , Гюргевица , Шемето , Дебел дъб , Патриловци , Аркалейтовци , Манчовци , Куртовци , Куртишовци и Клетище .

Релефът е разнообразен – този район се е обособил като водосборен басейн на река Влахинска , който от север се огражда от връх Албутин и рида Страшната скала. Тук се намират карстовият ръб Кончето , пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът Гредаро , Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият Влахински водопад , който е пълноводен почти през цялата година.

Природни богатства – пиритно - молибдено находище, желязна руда, находища на варовик и мрамор . В местността Римските дупки през древността са се добивали железни, оловни и хромови руди.

Почви – кафяви горски, каналени горски, планинско-горски, планинско-ливадни.

Климат – районът попада в подобласт на преходно-средиземноморската климатична област. Средната годишна температура е 14 °C (0 – 2 °C през януари и 24 °C през юли).

Гори – благун , зимен дъб , обикновен воден габър , бял и черен бор , бук , клен и други.

Животинският свят е многообразен – диви свине , сърни , мечки , лисици , вълци , синигери и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България – котешката змия , червейницата , пясъчната боа и леопардовият смок .

Личности

Ангел Михаилов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов Атанас Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Богоя Ташев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Герасим Тодоров (1910 – 1948), водач на въоръжена група, борила се срещу комунистическата власт Григор Хаджиилиев (1872 – 1945), общественик и революционер Димитър Йосифов (1875 – 1936), български революционер Иван Сандански (1831 – 1907), баща на Яне Сандански, четник в четата на дядо Ильо войвода, а по време на Креснеско-Разложкото въстание е байрактар на чета Кольо Ризов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Костадин Янакиев (Попянакиев), свещеник във Влахи, служил в началото на XX век в църквата „Свети Илия“. При избухването на Балканската война заедно с 24 местни селяни е арестуван от отстъпващите след сраженията в Кресненския пролом османски войски, отведен във Валовища и изгорен жив в църква там Мара Междуречка (1902 – 1988), българска комунистка, следва във Виена (1923 – 1929), от 1939 година е в София и участва в нелеганата дейност на БКП Никола Ризов , български хайдутин и революционер Стоян Ангелов , български общественик, борец за църковна независимост Тома Ракалейски , деец на ВМОРО Тодор Харизанов , свещеник, допринесъл много за развитие на църковното дело и опазване от погърчване Спас Харизанов (1842 – около 1900), виден възрожденски просветен деец и общественик Стойко Харизанов , виден възрожденски общсетвеник Стоил Просяков (1846 – 1943), български революционе, деец на ВМОРО Стоян (Танчо) Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, шивач, ІІІ отделение, четата на Дончо Златков , 15 щипска дружина Тодор Зисов, доброволец в Българската армия през Сръбско-българската война в 1885 година Христо Тасев (1929 – 2003), български просветен деец, историк и краевед Христо Янев Сандански, български революционер Яне Сандански (1872 – 1915), български революционер

Георги Петров Алев, български революционер, деец на ВМОРО, куриер на Яне Сандански, живял в Клетище, където родителите му се изселват от Влахи след Кресненско-Разложкото въстание

Анастас Янков (1857 – 1906), български революционер Ризо Атанасов , български революциоенер, деец на ВМОК

Иван Харизанов (1885 – 1947), български политик, по произход от Влахи Любомир Харизанов (1883 – 1927), български журналист, по произход от Влахи