Враня (Село)

Област: Благоевград

Население: 87 души[1](15 март 2024 г.)7,36 души/km²

Площ: 11,939 km²

Надморска височина: 230 m

Пощ. код: 2830

Тел. код: 07438

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 12200

История

През XIX век Враня е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Враня (Vrania) е посочено като село с 80 домакинства и 230 жители българи .

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година във Враня живеят 480 българи-християни. Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година селото (Vrania) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското му население се състои от 600 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 31 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Враня са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Селото е разположено в южните части на Пирин планина, на надморска височина 230 м, на 9 км южно от Мелник и на 7 км от ГКПП Кулата . Климатът е преходно-средиземноморски с горещо лято, ранна пролет, кратка есен и мека зима. Синорът (границата) на Враня обхваща площ от 11939 дка, разпределени в 125 местности. Средните валежи на годишна база са 550 мм. Почвите са предимно излужени канелени горски. Теренът е хълмисто равнинен.

Природните условия благоприятстват за животновъдството и отглеждането на трайни насаждения, предимно лозя , както и земеделските култури – пшеница , сусам , царевица . Климатичните особености, релефът и географските особености на региона са предпоставка за лозарство и винарство , като произвежданото вино е с висок клас.

Тук вирее местният сорт Широка мелнишка лоза , прочут с хубавото вино, което се произвежда от него. От селото се разкриват гледки към планините Славянка , Сенгелска , Беласица , Огражден и Пирин .

Събития

Ежегодният събор на селото е в неделята преди църковния празник Свети дух.

Личности

Атанас Спасов (Таската Серски) (1878 – 1923), български революционер; Георги Поцков (1883 – 1938), български революционер; Мицо Врански (Мицо Стоянов) (1866 – 1908), български революционер; Георги Куков, инженер, главен проектант на ПАВЕЦ „Чаира“, награден с орден “Св. св. Кирил и Методий” огърлие за големите му заслуги за проектиране и реализация на най-значимите обекти на българската хидроенергетика през 2009 година; Йорданка Поцкова, архитект, главен проектант на сградата на Военно медицинска академия – София; Христо Врански (1879 – 1905), български революционер от ВМОРО