Вълкосел (Село)

Област: Благоевград

Население: 2323 души[1](15 март 2024 г.)78,7 души/km²

Площ: 29,506 km²

Надморска височина: 783 m

Пощ. код: 2930

Тел. код: 07547

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 12499

История

От османски поименен регистър от 24 март 1479 година става ясно, че към тази дата във Вълкосел са живели 78 немюсюлмански домакинства + 9 вдовици и 3 мюсюлмански. В друг документ, съставен в периода 2 юли 1524 – 30 март 1537 година, са изброени 15 мюсюлмански семейства, 5 от които новоприели исляма и 149 немюсюлмански + 12 вдовици. Село Вълкосел се споменава и в друг поименен регистър, съставен в периода 1 октомври 1723 – 19 ноември 1924 година. В него са изброени по длъжности и земевладеене всичките 70 глави на семейства, които живеят в селото – все мюсюлмани. Изброени са 1 имам и хатиб, 1 кайъм, 6 спахии, 19 вдовици, 4 еничари и други.

Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Вълкосел са регистрирани 13 домакинства с доход 729 акчета . В други османски документи селото се среща под името Вукосил (на османски турски : ووقــوســيــل ). В XIX век Вълкосел е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Вълкосел ( Velkosel ) е посочено като село със 120 домакинства и 290 жители помаци . Според Стефан Веркович в 1881 година Вълкосел има мюсюлманско мъжко население 384 души, което живее в 120 къщи. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Вълкосел е българо-мохамеданско селище с 800 жители в 65 къщи.

Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Вълкосел е било съответно 1072, 970, 1125 и 1225 души.

В края на 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български военни части и различни групировки, в това число и ВМРО. Следват няколко опита за насилствено покръстване, убийства на цивилно население и палежи. На 22 февруари 1913 г. четата на Хаджи Мървака събира в джамията мъжете останали в селото и убиват 95 от тях. Няколко успяват да се спасят. Населението на селото бяга в Гърция и Турция. След няколко дни една част се завръща обратно във Вълкосел.

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година във Вълкосел била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските партизански чети и така Вълкосел дава своя принос към мюсюлманското въстание, родило на югоизток от региона т.нар. Гюмюрджинска република . Вълкоселската чета действала заедно с четите от селата Доспат , Любча , Ваклиново и Кочан . Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар .

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево , Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.

През 1953 година комунистическият режим провежда операцията по „паспортизация“ на населението, но във Вълкосел среща отпор, понеже жените трябвало да бъдат снимани с открити лица. Във Вълкосел са изпратени агитаторки, които да проведат беседа, но до такава не се стигнало, защото жените се нахвърлили върху агитаторките, както и върху съпругата на местен комунистически деец, която от преди това се разбулила. В отговор ДС арестува ходжата на селото. По време на Възродителния процес се провеждат операции по унищожаване мюсюлмански артефакти. В гробището на селото е вкаран булдозер, който да разчисти старите надгробни камъни с надписи на арабски език. Част от паметниците са събрани и съхранени в двора на малката джамия от населението.

География

Село Вълкосел се намира в Западните Родопи и попада в историко-географската област Чеч . Най-високата точка в землището на село Вълкосел местните хора наричат Побит камък, намираща се в местността Погорник. Климатът е преходно-средиземноморски, почвите са излужени канелени, а селското стопанство специализирано в производството на ориенталски тютюн. Землището на селото обхваща части от долините на реките Места и Бистрица .

Събития

„ Прядой “ – всяка първа събота на месец юни, когато започва доенето на овцете (предояване), тъй като дотогава са сукали малките агънца, и се организират празненства. Ашуре – ислямски празник, по време на който се раздава „вариву“ ( ашуре , аширу ), което се приготвя от седем различни варива, като пшеница, царевица, стар боб, сушени плодове, ядки и др. Арафат – ислямски празник, познат още като „Арфе“ Байрам

Личности

Проф. Юсеин Асанов Топов – лекар Сюлейман Арунов – бивш заместник областен управител, настоящ кмет Арбен Мименов – кмет на община Сатовча Сюлейман Манганев – четник на Вътрешната македонска революционна организация