Габрене (Село)

Област: Благоевград

Население: 676 души[1](15 март 2024 г.)45,9 души/km²

Площ: 14,754 km²

Надморска височина: 430 m

Пощ. код: 2898

Тел. код: 07428

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 14091

История

Село Габрене е старо българско селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити следи от антични и средновековни селища и поселения. Непосредствено западно до селото в местността „Сариев камък“ се намира Стъпката на Крали Марко – култов скален жертвеник, част от древнотракийско светилище, датирано в периода I–IV век. Мястото се свързва от местните хора с народния епос за Крали Марко . В местността „Военна цръква“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековна църква . Северно до нея личат основите на каменна постройка с трапецовидна форма, вероятно крепостно съоръжение, изпълнявало наблюдателни функции.

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година под името Габрани . Според данните от първия регистър в селото живеят 127 християнски и 2 мюсюлмански домакинства, а според втория 43 християнски домакинства.

През XIX век населението на селото се занимава със земеделие ( царевица , овес , ориз , сусам , афион , памук и други), бубарство и животновъдство . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Габрене (Gabrené) е посочено като чисто българско село с 32 домакинства със 120 жители българи . През 1885 година е разкрито начално българско училище. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в Габрене живеят 450 жители, от които 400 българи-християни и 50 турци . Всички българи-християни в селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Габрене живеят 360 българи екзархисти.

Габрене е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение . През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия. По време на войната 29 жители на селото са убити от гръцките войници, които не са пожалили дори и бебетата. В памет на загиналите габренци е издигнат паметник на входа на селото.

География

Село Габрене се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица , известно с името Подгорие . На по-малко от 1 км западно от селото преминава държавната граница със Северна Македония . Непосредствено над селото в югозападна посока в Беласица се издига историческият триграничен връх Тумба . На 4 км северно от Габрене се намира ГКПП „Златарево“ , разположено на международния път Петрич – Струмица . Край селото тече река Струмешница , която огражда землището му от север. Климатът в Габрене е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

До Габрене се стига по пътя Петрич – село Първомай . Тук пътят се разделя на две, но и двата пътя водят до селото. Първият продължава през Подгорските села и е малко по-кратък. Вторият върви успоредно на река Струмешница и покрай ГКПП „Златарево“ и границата със Северна Македония също води до селото.

Личности

Цветан Аврамов Яков (1877 – 1938), войвода на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Габрене от 1902 до освобождението в 1912 година