Гега (Село)

Област: Благоевград

Население: 187 души[1](15 март 2024 г.)11,9 души/km²

Площ: 15,772 km²

Надморска височина: 700 m

Пощ. код: 2882

Тел. код: 074204

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 14581

История

Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век. През 1870 година е изградена черквата „ Успение Богородично “ (паметник на културата).

До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец , съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците , която тогава е обезлюдена. В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Гега се намира в планината Огражден , близо до границата със Северна Македония . Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница . Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).

На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия , Антарктида .

Събития

15 август – събор по случай Успение Богородично 6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично

Личности

Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г. Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г. Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г. Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков , 4-та рота, 14-а воденска дружина Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев