Годлево (Село)
Област: Благоевград
Население: 459 души[1](15 март 2024 г.)16 души/km²
Площ: 28,718 km²
Надморска височина: 877 m
Пощ. код: 2768
Тел. код: 074402
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 15326
История
Около старото село, което се намира на 5 км от селото, минава римски път, а по-високо в планината се намира Стъпката на Крали Марко .
В 1810 година в Годлево е отворено училище от поп Теодосий , който преподава първоначално в собствената си къща, а после във вакъфския дюкян.
Църквата „ Успение Богородично “ е от 1835 година.
Според „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г. в Годлево (Godlévo) има 123 домакинства с 410 жители българи .
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото брои 800 души, всичките българи-християни.
В 1903 година в местността Света Богородица се установява въстаническият щаб в състав генерал Цончев, полковник Анастас Янков, Димитър Стефанов.
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Годлево са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
География
Село Годлево се намира в планински район, в полите на Рила планина, на 6 km от Разлог , на 150 km от София, на 109 km от ГКП Кулата и на 79 km от ГКП Гоце Делчев . От селото се виждат Пирин , Рила И Родопите . Селото се намира на 877 m над морска височина. Най-висока точка в кметството е Радонов гроб (2200 m).
Личности
Витан Петров (1854 – 1918), български опълченец и революционер Владимир Попов (1904 – 1989), български учен агроном Георги Т. Калоянов (? - преди 1943), български революционер, учил в Годлево и Банско, завършил III клас, куриер и легален деец на ВМОРО Георги Т. Крайнов (1885 - ?), български юрист, завършил в 1903 година Солунската български мъжка гимназия и право в 1908 година в Лозанския университет Гьоре Иванов Попконстантинов (Константинов), учи в Сенокос (1869 – 1870), преподава там в 1871 година, през 1872 година в Мечкул и Горно Драглище , след 1878 година живее в Семчиново Димитър Попиванов Арсениев (1874 – 1954), български музикален деец Добриана Рабаджиева (родена 14 юни 1991), национална състезателка по волейбол Иван Арсениев , български просветен деец и революционер Иван Бележков , учител в Баня (около 1850 – 1860), Белица (1873) и Кресна (1874), свещеник от 1877 година Иван Бележков (1866 – 1944), български революционер Иван Минчев Кутин, български учител в Белица (1872 – 1874) Иван Николов (1852 – 1922), български опълченец Иван Николов Кусанов (? - преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Константин Иванов Георгиев, учител и свещеник в Кресна до 1871 година, същата година умира в Семчиново , където също е свещеник, синът му Гьоре Константинов също е учител Костадин Катранджиев (1896 – 1944), български революционер Костадин Крайнов (1932 – 1999), български писател Лазар Томов (1878 – 1961), български революционер Минчо (Мингьо) Кутин, учител и шивач в Белица между 1850 – 1879 година Михаил Григоров , български просветен деец и революционер Михаил Попфилипов , български просветен деец Никола Бележков (1865 – ?), български просветен деец Нико Досев Аламинов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Йонко Вапцаров Партений Петров Гешев (1837 - 1904), свещеник и революционер Петър Бележков (1874 – след 1943), български революционер Петър Георгиев (1879 – 1903), български революционер Саве Аоаминов (? - преди 1943), български революционер, куриер на ВМОРО Симеон Попконстантинов (1874 – 1962), български революционер Стойо Лазаров (1878 – 1903), български революционер Теодосий Стоянов , български просветен деец и духовник от първата половина на XIX век Христо Аламинов (1928 – 2018), български писател, химик Христо Аломинов (1879 – след 1943), български революционер Яни Каракашев , български революционер, опълченец
Друго
В селото има стадион, който събира 2000 души.