Голешово (Село)

Област: Благоевград

Население: 24 души[1](15 март 2024 г.)0,354 души/km²

Площ: 68,367 km²

Надморска височина: 753 m

Пощ. код: 2818

Тел. код: 0746

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 15583

История

Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на новокаменната епоха (около 5000 година пр. Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV век пр. Хр.

Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611 – 1617, 1623 – 1625 година. Предполага се, че то е разширено от „голеш“, което означава „голо“ населено място.

Според легендата за образуването на Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в Голешово се заселват през XVII–XVIII век българи от Западна Македония , принудени да напуснат родния си край от напиращите по техните земи албански заселници. Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „ Свети Димитър “, построена през 1833 година и „ Успение Богородично “, построена през 1853 година.

Към средата на XIX век килийното училище се заменя със светско обучение и в 1870 година се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Сяр .

През XIX век е Голешово е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Голешово (Goléchevo) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година селото брои 1250 жители, всичките българи-християни.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Голешово има 1800 българи екзархисти. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 80 ученици.

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Георги Маламов.

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 жители на Голешево са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Табелата на входа на селото Каменният мост Някогашното училище Паметна плоча за Стойо Хаджиев над входа на училището Паметник на Стойо Хаджиев в центъра на селото Старинна къща в центъра Имена на жители от Голешово, загинали във войните, на паметника в село Петрово

География

Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „ Алиботуш “. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански , на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово . Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина , до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектура, която днес се руши и голяма част от нея вече е загубена.

Събития

Всяка година на 8 септември Рождество Богородично – Рожен, в черквата „Свето Успение Богородично“ в село Голешово се организира традиционен събор с участието на стотици голешовалии, пръснати из всички краища на страната.

Личности

Ангел Белотинцалията, български революционер, четник при Филип Цветанов Ангел Соколов , български футболист, играл за Славия (София), Вихрен и младежкия национален отбор Атанас Иванов , български просветен деец, учител в Горно Броди , заточеник в Диарбекир Георги Попов (1881 – 1956), български духовник, свещеноиконом Георги Козаров, български революционер, четник при Филип Цветанов Иван Попов (1885 – ?), български революционер от ВМРО Иван Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение Спас Ашлинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков Стойо Хаджиев (1880 – 1924), участник в македоно-одринското освободително движение, съратник на Яне Сандански. Янаки Соколов (? - 1923), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение

Кочо Тодоров (1900 – ?), български строител и иконописец