Гореме (Село)
Област: Благоевград
Население: 56 души[1](15 март 2024 г.)2 души/km²
Площ: 28,2 km²
Надморска височина: 670 m
Пощ. код: 2834
Тел. код: 074346
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 16033
История
В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто , има античен некропол . Оттук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на XII и първата половина на XIII век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според Йордан Заимов се е наричало Църковене или Църковяне . През първата половина на XVII век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.
С имената Гореми и Горелина селото се споменава в османски регистри от 1611 – 1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през XIX век са животновъдството ( овце , кози , свине ) и земеделието ( царевица , ръж , ечемик ). През 1860 на мястото на малък параклис от 1804 е построена църквата „ Свети Димитър “ ( паметник на културата ).
През Възраждането Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза , а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гореме ( Gorémi ) е посочено като село с 82 домакинства с 220 жители българи .
По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 е сформирана местна чета с войвода Стоян Янчов . В Гореме и селата Добри лаки и Игралище се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).
През 1890 година е открито начално училище . Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на XIX век Васил Кънчов в известната си статистика („ Македония. Етнография и статистика “) споменава селото под името Гореме с 800 жители българи християни.
В селото е създаден един от първите комитети на ТМОРО в Каршияка (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от Гоце Делчев . Тук той научава новината за Солунската афера . По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстанически центрове в Петричко. Активна революционна дейност развива учителят Стоян Стаменов , войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година четата е разбита от турците.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.
По време на Балканската война 1912 – 1913 година Александър Георгиев Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на Седма Рилска дивизия , която се явява в тила на турската войска, укрепена в Кресненския пролом . При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
Поминък на населението и след 1912 година са земеделието и животновъдството. През 1933 година е учредено кредитното кооперативно сдружение Доверие . След 1914 жители от Гореме презаселват село Будилци . През 1958 година е основано ТКЗС , от 1968 – към Горско стопанство (днес Държавно лесничейство ) в село Цапарево . След 1956 година населението намалява поради постоянни изселвания към Сандански , Струмяни и Благоевград .
География
Село Гореме се намира в планински район в историко-географската област Каршияка . Разположено на източните склонове на Малешевска планина , в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина около 700 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото преминава Горемската река, началото на която дават четири притока, които от своя страна извират от: първи приток – извира от местността Войнишките азмаци; втори приток – извира от местността Обаята; трети приток – извира до Заставата Латинка; четвърти приток – извира между селата Гореме и Горна Рибница, от местността Золая, като и четирите места, от които извират и четирите притока на реката се намират в Горемско землище. От Горемско землище се снабдяват с питейна вода селата Раздол, Гореме, Вракуповица, Кърпелево, Микрево и отчасти от местността Золая се снабдява село Цапарево. Преобладават излужени канелени горски почви .
Населението на село Гореме, наброявало 759 души при преброяването към 1934 г. и 862 към 1956 г., намалява до 283 към 1985 г. и 56 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 92 лица, за 86 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 6 – „не отговорили“.
При преброяването на населението през 2023г., са установени 39 жители, като почти всички са с посточнно жителство.
Личности
Александър Георгиев Ханджийски (Лесо Комитата) (1866 – 1956), български революционер, участник в Балканската война (1912 – 1913) Борис Цветков (1941 – 1996), български археолог Васил Ангелов Горемчето , български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец Иван Българинов, български революционер, загинал преди 1918 г. Никола Георгиев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Стоян Българинов (Цоне Даскало) (1880 – 1903), български революционер, деец на ВМОК