Горна Рибница (Село)

Област: Благоевград

Население: 2 души[1](15 март 2024 г.)0,127 души/km²

Площ: 17,345 km²

Надморска височина: 835 m

Пощ. код: 2836

Тел. код: 074347

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 16362

История

Васил Миков свързва името на селото с месторазположението му и смята, че първоначално се е наричало Ридница . Горна Рибница възниква в началото на 18 век като колибарско селище. По предание първи заселници са братята Ангел, Иван и Христо Бугаринови от Дупнишко . По-късно идват Панковци от Горноджумайско , Конарци от Струмишко и други. През XIX век населението се занимава с животновъдство ( овце , кози , свине ) и земеделие ( царевица , ръж , ечемик ). През 1830-те в частна къща е открито килийно училище с учител Атанас от Дебърско, което в средата на века става новобългарско . През 1846 – 1849 е построена църквата „ Свети Атанасий “.

През Възраждането Горна Рибница е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза , а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Рибница ( Ribnitsa ) е посочено като село с 42 домакинства със 130 жители българи .

По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 е образувана местна чета с войвода местния поп Димитър Г. Икономов . 7 души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878). Рибничани подписват и писмото протест на селата от Мелнишко и Петричко до турския каймакамин в град Петрич – Хюсни бей (11 декември 1878). Около 1897 е създаден комитет на ТМОРО . През 1901 – 1903 Гоце Делчев 2 пъти посещава селото. По време на подготовката на Илинденско-Преображенското въстание 1903 турската войска извършва насилия над населението – опожарени са около 20 къщи.

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в селото живеят 460 души българи християни . . Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на селото се състои от 624 българи екзархисти . В селото има едно начално българско училище с един учител и 28 ученици.

Горна Рибница е освободено от османско владичество през октомври 1912 г. При избухването на Балканската война трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

След войните от 1912 – 1918 г. поминък на населението остават земеделието и животновъдството. Населението намалява поради масови изселвания, най-значителни през 1959 – 1970 главно за градовете Разград , Сандански , Благоевград и Дупница .

География

Село Горна Рибница се намира в историко-географската област Каршияка . Разположено е в източните склонове на Малешевска планина , на надморска височина между 990 m в северозападния му край и около 930 m – в източния и южния. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 800 mm). Почвите са предимно светли кафяви горски .

Общински път без настилка води на юг до връзка с третокласния републикански път III-1008 .

Землището на село Горна Рибница граничи със землищата на: село Гореме на север и изток; село Цапарево на югоизток и юг; село Раздол на юг и югозапад; село Клепало на запад.

Населението на село Горна Рибница, наброявало 503 души при преброяването към 1934 г. и 54 към 1975 г., намалява до 3 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 6 лица, за 6 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група .

Личности

Поп Димитър Екатерински, деец на ВМОК, войвода на горнорибнишката чета в Горноджумайското въстание в 1902 година. Васил Попдимитров , български революционер, деец на ВМРО и политик Васил Серафимов Попдимитров (8 септември 1916 – ?), завършил в 1942 година медицина в Софийския университет Станоя Плашилски (1820-те – 1881), български хайдутин и революционер Давитко Вангелов Панков, награден със знак на военния орден „За храброст", IV степен и войнишки кръст „За храброст", ІV степен, за отличие във войната със сърби, англичани и французи през 1915 година; убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Петър Чочков от Серменин и Христо Стоименов Железнички

Константин Попгеоргиев (Костадин) (ок. 1840 – ?), български революционер Христо Бабамов (1874 - 1902), български учител и революционер

Атанас Дебърски , дългогодишен учител в Горна Рибница през първата половина на XIX век Димитър Икономов (1828 – 1912), български свещеник, просветен деец и революционер