Българско знаме

Горна Сушица (Село)

Област: Благоевград

Население: 17 души[1](15 март 2024 г.)0,569 души/km²

Площ: 30,129 km²

Надморска височина: 554 m

Пощ. код: 2811

Тел. код: 07435

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 16403

История

Според старо предание жителите на селото са преселници от Неврокопския край. По време на падането на тези земи под османска власт , те са принудени да избягат от родния си край и да се заселят на по-безопасно място. Така успяват да съхранят имената и религията си.

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Сушица (Gorna souchitsa) е посочено като село с 85 домакинства с 300 жители българи .

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия . Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) селото наброява 515 жители, от които 500 българи-християни и 15 власи .

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Горна Сушица наброява 560 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 22 ученици.

На 10 февруари 1908 година според митрополит Емилиан Мелнишки от заловен край Мелник куриер на ВМОРО, носещ писмо от организацията до комитета в село Манджово , властите разбират, че четата на Яне Сандански от 12 души се укрива в къщата на Дино Бориков. Къщата е обсадена, но четата успява да се измъкне. Властите арестуват много жители на селото, включително Бориков.

В 1912 година е построена църквата „ Свети Димитър “.

При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Горна и Долна Сушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Горна Сушица се намира в планински район.

Събития

Всяка година на Петковден се провежда традиционният събор на селото. На площада пред черквата се прави курбан за здраве.

Празникът на селото е на 29 юни, Петровден , като също се прави курбан. Третият курбан се прави на 2 май.

Личности

Гоце Манолев (1872 – 1924), деец на ВМРО Димитър Апостолов (1882 – 1922), деец на ВМРО, убит през септември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС . Динчо Балкански (? - 1924), деец и войвода на ВМРО Стоян Ангов (12.05.1869 – ?), деец и четник на ВМРО в Мелнишко