Българско знаме

Дамяница (Село)

Област: Благоевград

Население: 1257 души[1](15 март 2024 г.)236 души/km²

Площ: 5,329 km²

Надморска височина: 116 m

Пощ. код: 2813

Тел. код: 07430

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 20105

История

През XIX век селото е чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Орман (Orman) е посочено като село с 24 домакинства и 50 жители българи , като данните може да се отнасят и за Кавракирово . Според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото брои 135 жители, всички българи-християни.

В началото на ХХ в. селото е сред базите на Яне Сандански и Ив. Газепов. След Балканската война районът става част от българската държава и в него се преселват много бежанци от Егейска Македония . Населението на селото се удвоява. През 20-те години е построена и черква. До 1934 година селото е под пълния контрол на ВМРО.

В междувоенния период става промяна в поминъка на населението. Навлиза производството на тютюн, а зеленчукопроизводството постепенно става по-тясно специализирано - производство на ягоди.

В основното училище „Св. св. Кирил и Методий“ през 2003 година се поставя началото на историческа сбирка от предмети свързани с миналото на селото.

География

Село Дамяница има изключително благоприятно географско положение. Намира се в долината на река Струма на 116 метра надморска височина. Близостта до Струма гарантира мекия климат с преобладавщо средиземноморско влияние. Обградеността от планините Огражден (на запад), Пирин (на изток) и Беласица (на юг) служи като естествена преграда пред студените северни ветрове.

Събития

Ежегодно в селото се провежда събор на 15 август – Успение на Света Богородица.

Друго

На Дамяница е наречена улица в квартал „ Карпузица “ в София ( Карта ).