Джигурово (Село)

Област: Благоевград

Население: 701 души[1](15 март 2024 г.)52,5 души/km²

Площ: 13,365 km²

Надморска височина: 367 m

Пощ. код: 2812

Тел. код: 0746

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 20780

История

Една от легендите за името на селото гласи че във времената на османското владичество , в селото е живял османски богаташ на име Джигур-бей, който е имал земя с доста развито стопанство поради което селото е било по-заможно от съседните села. Според друго предание селото е наречено на основателя му Хаджи Гюро.

Под имената Зигурова и Жигурова селото се споменава в османски данъчни дефтери от 1611 – 1617 година. През XIX век селото е със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джигурово ( Djigourovo ) е посочено като село със 122 домакинства с 300 жители мюсюлмани и 60 жители българи .

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в Джигурево живеят 565 души, от които 145 българи-християни, 300 турци и 120 власи .

В началото на XX век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Джигурово (Djigourovo) има 176 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Джигурово са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Джигурово е на 5 километра югоизточно от град Сандански в полите на Пирин , на левия бряг на Бождовска река . Самото село и околността му са типичен лозарски район, произвеждащ качествени вина. От селото се открива красива гледка към Мелнишките пясъчни пирамиди и Струмската долина с вулканичното възвишение Кожух . Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите, което обуславя сухо и горещо лято и мека и влажна зима, поради което в региона успешно виреят някои представители на средиземноморската флора като: смокини, нар, киви, маслинови дръвчета, дафинов лист и др.

Землището на селото има площ 13,365 km². То граничи със землищата на Белевехчево и Дебрене на северозапад, на Малки Цалим , Бождово и Любовка на североизток, на Ладарево и Ласкарево на югоизток и на Склаве и Лешница на югозапад.