Добърско (Село)
Област: Благоевград
Население: 520 души[1](15 март 2024 г.)12 души/km²
Площ: 43,303 km²
Надморска височина: 1070 m
Пощ. код: 2799
Тел. код: 074406
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 21748
История
Старо име на селото е Недобърско или „Недобрацко“.
По тези земи са живели тракийските племена беси . Свидетелства за тракийския произход на селото са открити при разкопки на ливадата до пътя към Спасов мост. Намерена е плоча с изобразен херос, или така наречения Тракийски конник , датирана около VII-VI век преди Христа. В покрайнините на селото има останки от римска пещ за тухли и керемиди, датирани от археолозите от Благоевградския исторически музей към III – IV век и открити в 2001 година. Високо над сегашното селище има местност Германица.
Селото се споменава за пръв път като подвластно на Рилския манастир в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година под името Гнидобрадско. В джелепкешански регистър от 1576 година е отбелязано под името Гнидобронска като вакъфско село. След процесите на потурчване в Разлога през втората половина на XVII век Добърско значително увеличава населението си с търсещи убежище в планината българи и до края на XVIII век, преди издигането на Банско, Добърско е икономически водещото селище на Разложката котловина. По пасищата му се отглеждат големи стада добитък, които слизат през зимата на юг в полетата на Сяр и Драма , откъдето добърските търговци изнасяли памук за Босна , Сърбия , за Виена и Будапеща .
В 1861 година в Недобърско е открито българско килийно училище. В 1870 г. се въвежда българската азбука. В 1876 година в селото е основан революционен комитет начело с Вельо Чергов , част от Четвърти революционен окръг . Комитетът е разкрит и местните дейци са арестувани преди избухването на Априлското въстание . Според „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., в Недобърско (Nédobersko) има 154 домакинства с 520 жители българи .
В 1878 година заедно с цяла Македония Недобърско остава под османска власт. Над селото е прокарана граница и така връзките му с Рилския манастир са прекъснати и достъпът до пасища прекратен. Жителите на селото подписват молбата до командващия руската армия княз Николай Николаевич за освобождаване от османска власт. По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е разграбено и опожарено.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Недобърско (Недобратско) живеят 780 жители, всички българи-християни.
Една от новостите за Добърско е построеният около средата на века черк – трион за бичене на дъски. Пералища, валевица и воденица е имало и по-рано.
След попадането му в България, с царски указ от 1913 година, по желание на жителите му, името на селото от Недобърско става Добърско.
География
Добърско е малко планинско село, разположено в южните поли на Рила на 1050 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград , на 17 от Банско и на 18 от Разлог . През землището на Добърско тече река Клинощица , а през самото село притокът ѝ Клинец. Близо до селото се намира водопадът Щрокалото (с височина 30 м.), защитената територия на Национален парк Рила и вековното дърво „Доклюва ела“ (на 500 г.).
То е старинно българско селище. Говори се на диалект, характерен за разложките говори от западното българско наречие .
Личности
Васил Попов (1877 – 1910), български революционер Георги Байков (1877 – 1954), български революционер Георги Белов (? - след 1943), български революционер, куриер на ВМОРО, по-късно емигрант в Дорково Лазар Костов (1845 – май 1882 г.), български учител и революционер от Българското възраждане. Участва в Първата (1862) и Втората българска легия (1867 – 1868) в Белград, както и в Руско-турската война като войвода на чета български доброволци. Баща е на писателя Стефан Л. Костов . Лазар Попиванов, свещеник в родното си село през 1870-те Пелагия Костова (1940 – 2024), певица
Анания Нишков – от с. Долно Драглище – 1858 г. Георги Ст. Ролев – от с. Добърско – 1860 г. Захария Попиванов – от с. Добърско – 1864 г. Димитър Г. Хаджиев – от с. Добърско – 1865 г. Велю Атанасов Книговезец – от с. Добърско – 1866 г. Георги Поплазаров – от с. Добърско – 1867 г. Данаил Филаров (Джупанов) – от с. Добърско – 1870 г. Георги В. Бучков – от с. Добърско – 1879 г. Михаил Григоров – от с. Годлево – 1890 г. Георги Праматаров – от с. Горно Драглище – 1898 г. Алекса К. Найденов – от с. Добърско – от 1900 до 1904 г. Лазар Захариев (Чергов) – от с. Добърско – от 1905 до 1908 г. Атанас Такеджиев – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г. София Такеджиева – от гр. Кукуш – от 1914 до 1918 г. Велик Георгиев – от с. Г. Фрещене – от 1919 до 1920 г. Илия Терзиев – от гр. Белица – от 1920 до 1922 г. Сола Кафеджиева – от гр. Банско – от 1920 до 1922 г. Петър Клементиев – от гр. Белица – от 1922 до 1923 г. Ана Спасова – от гр. Кюстендил – от 1922 до 1923 г. Георги Тулев – от гр. София – от 1923 до 1924 г. Александър Савев – от гр. София – от 1923 до 1924 г. Борис Натов – от гр. София – от 1924 до 1925 г. Кирил Симеонов – от гр. София – от 1924 до 1925 г. Тончо Петров – от с. Г. Сахране – от 1925 до 1926 г. Христина Т. Петрова – от гр. София – 1925 до 1926 г.