Елешница (Село)
Област: Благоевград
Население: 1194 души[1](15 март 2024 г.)18,1 души/km²
Площ: 66,156 km²
Надморска височина: 761 m
Пощ. код: 2782
Тел. код: 07446
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 27293
История
Край Елешница са открити останки на селище от първия етап на ранния неолит . В културно отношение селището край Елешница се отнася към югозападния вариант на култура Караново I , който е представен и при селищата в Ракитово , Добринище , Ковачево и Белица . Около Елешница са намерени предмети и съдове от тракийско време.
Край селото е открит сребърен реликварий от VI век, а в раннохристиянски надпис от местността „Небуш“ се споменава местна църква, посветена на апостол Андрей Първозвани .
Църквата „ Свети Атанасий “ е от 1832 година.
В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Елешница (Eléchnitsa) е посочено като село с 245 домакинства и 750 жители българи .
В 1889 година Стефан Веркович ( Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи ) отбелязва Елишница като село с 260 български къщи.
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото брои 1650 души българи-християни.
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Елешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
През 1928 година в Елешница е основана трудова горска производителна кооперация „Пчела“. Към 1935 година тя има 125 члена.
География
Разложка Елешница е разположена в южното подножие на северозападния родопски масив Белаките и по двата бряга на долното течение на река Златарица . Златарица се влива в река Места , която минава близо до Елешница. По долината на Места достига топъл въздух от Бяло море .
Както Белаките, така и другите околни планински масиви, долове и равни места са покрити с борови и отчасти с букови и дъбови гори. Землището на селото е сравнително голямо. То обхваща площ от около 300 квадратни километра, но има предимно планински, а на юг полупланински характер. На запад и северозапад то се ограничава от землището на село Бабяк , на север към връх Гюл-тепе, където е минавала българо-турската граница – от землището на бившето село Чепино , а на изток и югоизток – от землищата на селата Гостун и Обидим . За южна и югозападна граница служи течението на река Места и съответно землищата на град Добринище и град Банско .
Събития
Великденски кукерски събор „Рок Елешница“ Фолклорен фестивал
Личности
Атанас Попгьоргев (1850 – 1945), български свещеник и революционер Атанас Праматаров , български свещеник Вела Чорева (1888 – 1960), майка героиня Владимир Дивизиев (1923 – 1993), български учен, бивш ректор на ВМЕИ – София Иван Кърпачев (? – 1879), български революционер Иван Попатанасов (1862 – 1935), български революционер, деец на ВМОРО Иван Праматаров (1841 – 1917), български учител Константин Попатанасов (1892 – 1973), български офицер, войвода на ВМРО и дипломат Кръстю Бояджиев (1873 – ?), протестантски пастор и просветен деец Методи Кърпачев (1921 – 1999), български революционер Петър Андасаров (р. 1937), писател Петър Дивизиев (1805 – 1881), български общественик Радостина Паньова, българска народна певица Тома Самарджиев, български революционер, деец на ВМРО