Железница (Село)

Област: Благоевград

Население: 285 души[1](15 март 2024 г.)8,7 души/km²

Площ: 32,802 km²

Надморска височина: 677 m

Пощ. код: 2732

Тел. код: 0748

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 29146

История

В землището на селото на запад от Струма има малка могила Градището с антични останки. Срещу Градището, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име Градище , която е била наблюдателница на пътя край Струма. Градището край Железница е играело помощна роля. Според легенди двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма.

По време на Второто българско царство, поради наличието на желязна руда в Железница започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо.

През XVI век Доброта войвода организира съпротивата на селото срещу потурчването. На втория ден от Великден 1625 година имало събор, провеждан в местността Попадиин рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300 – 400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница.

Църквите в селото са „ Свети Илия “ (1874), „Успение Богородично“ (Бялата Църква), Атанасова Църква и „Свети Дух“. Село Железница участва и в изграждането на Рилския манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира.

Към средата на XIX век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата „Свети Илия“ са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски.

В края на XVIII и началото на XIX век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румена войвода . След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото брои 1100 души, всичките българи - християни .

В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание . Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941 – 43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

География

Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 15 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича река Струма при Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на град Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и село Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79, които имат важно транспортно и икономическо значение за эбщината, областта и страната. Средната надморска височина е 600 м. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение.

Средномесечните температури са между 18 – 20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39 – 40 градуса, а най-ниските до минус 10 – 12 градуса. Валежите средногодишно са около 60 – 80(?) литра на m². Преобладават пролетно-летните дъждове.

Събития

Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора „Пирин пее“, провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.

Личности

Александър Николов (1893 – 1923), комунист Доброта войвода , български хайдутин от XVI век; Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „ За храброст “ IV степен Михаил Гребенаров (1843 - 1908), български книгоиздател Симеон Ангелов (? – 1902), български революционер Славе Македонски (1931 – 2002), български писател, македонист; Стоимен Карадаев , български революционер Стойне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, четата на Дончо Златков , 1 рота на 15 щипска дружина Стоян Атанасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина,7 кумановска дружина Христо Стоименов, български революционер, деец на МФО, убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Петър Чочков от Серменин и Давитко Вангелов Панков от Горна Рибница

Иван Поппанайотов Илиев (Панайотов Попилиев) е български учител в Железница, Бачево и Добринище, син на свещеника Панайот Илиев от Разлог и брат на Филип Илиев, чичовците му Стоян и Петър са свещеници в Добринище