Иваново (Село)

Област: Благоевград

Население: 2 души[1](15 март 2024 г.)

Площ: –[2]km²

Надморска височина: 790 m

Пощ. код: 2875

Тел. код: 031395

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 32086

История

Според преданията село Иваново е основано преди повече от две столетия от българи от Берово , (днес в Северна Македония ), които търсейки убежище от турския насилник, са намерили закрила в Огражден недалеч от легендарния връх Маркови кладенци .

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Иваново (Yvanovo) е посочено като село с 42 домакинства и 172 жители българи.

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на село Иваново брои общо 175 българи.

Всички християни от селото са под ведомството на Българската екзархия . По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Иваново (Ivanovo) има 184 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Преди кооперирането на земите в него и в близката махала Занога са живели около 360 души. След 1960 година населението масово напуска селото. Голяма част от жителите на село Иваново и техните потомци днес живеят в град Петрич и село Първомай .

География

Село Иваново се намира в северните склонове на планината Огражден . Съседни на него села са селата Крънджилица и Драгуш .