Игралище (Село)

Област: Благоевград

Население: 190 души[1](15 март 2024 г.)7,27 души/km²

Площ: 26,174 km²

Надморска височина: 819 m

Пощ. код: 2848

Тел. код: 074348

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 32322

История

Село Игралище е старо селище – в турските регистри се споменава в 1611 – 1617, 1650 – 1660 година. В том I от съчиненията на Васил Кънчов, който е бил училищен инспектор в Серския санджак по време на османската власт около 1890 г., като пътешественик е описал всички населени места в Македония, като за с. Игралище е отбелязал, че имало 140 къщи.

За установяването на селото има две версии – едната е, че е създадено от славянските племена струмици и стримонци, когато са дошли по течението на река Струма през VI век и са открили в Малишевската планина подходящи условия за развитие на скотовъдство. През 1950 г. от Георги Божинов бяха намерени 50 монети в местността „Шумнатица“ от времето на Иван Асен, което означава, че селището е съществувало по това време. Другата версия е, че селището се е установило по времето на османската власт, когато турците са дошли по течението на река Струма, около 1400 година и нашите предци са отишли на по-безопасно място в Малишевска планина. Тази версия важи за всички села, разположени по планината. Според легендата името на село Игралище е произлязло така – всяко семейство е имало колиба по синора на селото, където са живеели, но всички са имали къщи в района на селото. В събота и неделя са идвали в селото и са правели събори, след което пак са се прибирали по колибите до другата неделя – и така хайде да отидем да играем. Мястото на съборите се е премествало много пъти. Като първо място се предава, че е било при Котрулската черница, после при Бураджийската къща, след построяването на черквата пред двора на черквата, след построяването на училището – пред училищния двор на старото училище, а днес пред Кметството. И така от мястото на увеселението е произлязло и името на село Игралище – да отидем да се наиграем.

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Игралища (Igralischta) е посочено като село с 87 домакинства и 260 жители българи .

Борбата против османската власт от нашите деди се е водила дълги години от известните наши представители – комити – Никола Котрулев, Андон Златков от село Палат, поп Димитър Пандилски и др. Най-важното в борбата против владичеството е участието на игралищенци в Кресненско – Разложкото въстание през 1878 г., против решението на великите сили на Берлинския конгрес, на който не се признава Санстефанска България. В нашето село се подписва петиция от старейшините на селата Игралище, Добри лъки и Гореме против Берлинския договор с искане да останем в пределите на майка България. Под ръководството на Димитър Попгеоргиев, роден в село Берово, 400 души въстаници се съсредоточават в село Игралище, Добри лъки и Гореме. Провежда се събрание в село Игралище от старейшините на селата на Малишевска планина „за управление на областта след въстанието“.

Както е известно през февруари 1879 г. въстанието е потушено, селата в Яката са превзети и опожарени. За потушаване на въстанието в Кършияка турците изпращат 800 свои аскери и баши бозук, предвождани от Хюсеин бей. Най-тежките боеве се водят по бреговете на река Лебница. След потушаването на въстанието борбата не спира.

През 1901 г. в селата по Кършияка започва подготовката за Илинденското въстание. По решения на Серския революционен комитет в село Цапарево е назначен за учител Христо Куслев, роден в гр. Кукуш. Той започва изграждането на комитети на ВМРО във всички села на територията на Малишевска планина. Около 1901 г. основава такъв комитет и в село Игралище, на който пръв войвода става Ангел Терзийски, а след него Иван Агата и др.

По време на османската власт най-силно е било влиянието на Андон Златков (Дончо) от село Палат. Като ръководител на ВМРО той много е настоявал за присъединяването към България. На един събор на „Свети дух“ в село Игралище пристига Яне Сандански. Той ръководи ВМРО в „Мелнишката кааза“. Дончо и Яне се срещат с местното ръководство в Шуманската къща. На тази среща Дончо се противопоставя на Яне с думите: „Яне, аз действам тук в Малешевско, ти тук си нямаш работа, ти си работи в Мелнишката кааза, оттатък река Струма“.

Дейността на ВМРО продължава и след освобождението от османска власт през октомври 1912 г. Ръководител на ВМРО е Иван Попов (Масин), роден в село Цапарево, на всички села в Малишевска планина. През 1933 г. той организира среща на местните войводи с Иван Михайлов (Ванче). Срещата се провежда в местността „Радков мост“. Била е много тържествена, от всички села са пристигали с печени агнета, за да посрещнат Иван Михайлов.

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Игралище се намира на около 50 km южно от областния център Благоевград , около 11 km юг-югозападно от общинския център Струмяни и около 12 km западно от град Сандански . Разположено е в югоизточните разклонения на Малешевска планина , южно от плитката долина в началото на десен приток на Седелска река, която е десен приток на река Струма . Надморската височина в северната част на селото при сградата на кметството е около 894 m, в центъра при църквата „Успение Богородично“ – около 890 m, нараства към високата западна част до около 950 – 960 m, а на изток намалява до около 850 – 860 m.

В миналото мястото е избрано заради наличието на много извори на вода – около 10 – 15.

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, почвите в землището са преобладаващо излужени канелени горски .

Природните богатства – дъбови и букови гори, иглолистни – залесени в началото на 1946 г., дотогава е нямало нито едно борово дърво. Тук се намира и резерватът „ Соколата “, който разполага с вековни дъбови и букови гори, както и с новозалесени борови и кестенови . В миналото се е добивал много строителен материал, греди за къщите в селото и за обществените постройки. В землището има и подземни богатства – уранова руда , разработена и използвана през 1980-те години. Виреят почти всички видове овощни дървета: череши, ябълки, сливи, круши и други с отлични вкусови качества. До 1942 г. всяко семейство има лозе с памид и керацуда в местността „Лозята“, но лозята са поразени от филоксерата .

Общинският път през Игралище води на изток през село Палат до село Вълково и връзка в него с третокласния републикански път III-1082 , а на запад води към село Никудин .

Землището на село Игралище граничи със землищата на: село Махалата на запад и север; село Палат на изток; село Кръстилци на югоизток; село Яково на юг; село Драгуш на югозапад; село Крънджилица на югозапад.

Населението на село Игралище, наброявало 818 души при преброяването към 1934 г. и 1019 към 1956 г., намалява до 192 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 298 лица, за 286 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.

Събития

Съборът на селото е на 15 август Голяма Богородица .

Личности

Георги Игралишки, български революционер, подвойвода на Мита Агликин Георги Станоев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Димитър Костадинов, деец на ВМОК Иван Димитров, деец на ВМОК Никола Георгиев Кутруля , войвода на ВМОК Стою Митрев, деец на ВМОК

Вангел Богданов, Васил Лигов, Гавраил Панов, Георги Сугарето, Георги Лукарски, Григор Пандилски, Стоян Царски

Борис Лукарски, Георги Велков, Илия Царски, Милуш Кьосовски, Любин Дзамбовски