Капатово (Село)

Област: Благоевград

Население: 162 души[1](15 март 2024 г.)24,5 души/km²

Площ: 6,607 km²

Надморска височина: 233 m

Пощ. код: 2872

Тел. код: 074201

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 36083

История

Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността , вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско – от корена „скапто“, откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград . Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри . Всъщност тук трябва да са живели меди , от чиито среди произлиза Спартак . По-късно в района на селото се заселват славяни и прабългари .

По времето на арнаутина Али паша Янински , а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи . Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.

През 1887 година в селото е изградена черквата „ Пресвета Богородица, животоприемний източник “, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой , Неврокопско .

Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:

През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в селото живеят 255 души, всички българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученици.

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение . По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество . През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.

След Първата световна война в периода 1918 – 1925 идват още бежанци и така селото нараства. През 1923 – 1925 година учител е Борис Милев. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан , Сярско , Герман и Цървища , Демирхисарско . От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес – много от младите емигрират в чужбина – в Северна Америка , Западна Европа , Австралия и Нова Зеландия . Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница , Виногради , Лозеница .

География

Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич . Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово . Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река .

Личности

Златю Димитров, деец на ВМРО Иван Гоцев (р.1947), български народен певец Костадин Динчев (р.1934), български фолклорист, професор Кръстьо Хаджииванов (1929 – 1952), български поет Михаил Капотовалията, деец на ВМОК Тодор Капатовалията, деец на ВМОРО