Катунци (Село)

Област: Благоевград

Население: 1048 души[1](15 март 2024 г.)227 души/km²

Площ: 4,611 km²

Надморска височина: 1665 m

Пощ. код: 2830

Тел. код: 07438

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 36693

История

Село Катунци е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни епохи и цивилизации. През 1916 година при направата на мост на река Пиринска Бистрица при селото са разкрити основите на раннохристиянска църква, от V – VI век, чийто под е бил покрит с мозайка с геометрични мотиви.

Данните за възникването на селото са оскъдни. Първите писмени сведения датират от 1220 година, когато селището се споменава под името Катуница . В тази година владетелят на Мелник – деспот Алексий Слав , издава грамота , с която задължава жителите на селото да работят и плащат данък на построения от него манастир „ Света Богородица Спилеотиса “ в Мелник. Селото (Катуница) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“, издаден от деспот Йоан Углеша , във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост и мелница.

През XIX век Катунци е малко село, числящо се към Демирхисарска кааза . Близо до Катунци е било селището Опалник , днес махала на селото. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Катуница (Katounitsa) е посочено като село с 65 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 80 жители българи , а Обалник (Obalnik) като село с 16 домакинства и 10 жители мюсюлмани и 35 българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В „ Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница “, Васил Кънчов съобщава, че селото брои 50 цигански къщи и в него се провежда добър пазар на коне. Опалник е с 15 български къщи. Според известната статистиката на Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Катунци , Демирхисарска каза, живеят 60 турци и 120 цигани , а в Опалник, Мелнишка каза – 95 българи.

В началото на XX век Опалник е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Опалник (Opalnik) има 80 българи екзархисти.

В 1913 година Катунци е опожарено и престава да съществува до 1922 година, когато е заселено отново от българи-бежанци от Егейска Македония . Катунци става пазарен център на селскотопански стоки и добитък, а центърът е осеян с дюкяни, част от притежателите на които не живеят в селото.

През 1931 година се открива и училище в къщата на Стефан Кацаров. В 1935 година е основано читалище „ Просвета “.

География

Село Катунци се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина, на 166 м.н.в. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. В селото са измерени едни от най-високите средни юлски температури в България – около 29 °C. През землището на Катунци тече река Пиринска Бистрица . Около селото има лечебни минерални извори .

Събития

Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Успение Богородично - 15 август. На втория ден на Великден се прави курбан при черква „Свети Теодор Тирон“, възстановена с доброволен труд.

Кметството на село Катунци Централният площад Читалище „Просвета – 1935“ Основно училище „Христо Ботев“ Църква „Св. Атанасий“ Новата църква „Успение Богородично“ Пощенският клон Паметната плоча на стената на читалището