Клисура (Село)

Област: Благоевград

Население: 28 души[1](15 март 2024 г.)1,47 души/km²

Площ: 19,136 km²

Надморска височина: 990 m

Пощ. код: 2738

Тел. код: 07413

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 37263

История

Най-вероятно името Клисура произхожда от самия ландшафт – каменен пролом . Най-старите заселници по тези земи са били пеонските племена. Останки от население от това време са намерени на около 3 километра от училището в селото. Следите от жилища, фрагменти от керамични съдове и други предмети носят тракийски характер.

Най-голям археологически обект в района на Клисура е Градището, намиращо се под връх Обел. Дебела стена от ломени камъни огражда пространство от около 10 дка площ. От северната страна на крепостта се забелязват останки от кула. Вътре се намират останки от жилища, строителна керамика и керамични съдове.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

География

Село Клисура се намира в планински район на около 15 км западно от град Благоевград и на около 85 км югозападно от столицата София, до самата граница между България и Северна Македония , между двата склона на Влахина планина – Душев рид и Дренков рид. Селото се състои от 25 махали от по няколко къщи, почти всички от които са напуснати от бившите им жители. Всяка махала носи специфично наименование, което произлиза от фамилията на хората, заселили се там, като например, Гяурето, Янгелци, Бекярето, Капетанци, Мановци, Гоговци, Вакленци, Пишинето, Пандурето, Кумбарци и т.н.

Цялата територия на селото обхваща около 9000 декара, предимно дъбови и букови гори, прекъснати на места от обширни поляни.

Личности

Владо Чимев (1915 – 1942), български партизанин Гроздан Николов (1908 – 1942), български партизанин Никола Момчилов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Сотир Атанасов (1876 – 1940), български военен и революционер Стоян Христов (1873 – 1961), български учен, икономист