Ключ (Село)

Област: Благоевград

Население: 771 души[1](15 март 2024 г.)43,2 души/km²

Площ: 17,883 km²

Надморска височина: 455 m

Пощ. код: 2899

Тел. код: 074202

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 37349

История

Село Ключ има богата древна история. В землището на селото има останки от праисторически , антични и средновековни поселения. В т.нар. Ключка клисура се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец .

Името на село Ключ произлиза от гръцкия вариант на името на Ключката клисура – ( Κλειδίον , Клидион ). Теснината Клидион се споменава през XI век от Йоан Скилица , Георги Кедрин , Йоан Зонара , Кекавмен и други византийски летописци . Самото село се споменава в дарствена грамота на Хилендарския манастир , издадена от крал Стефан Душан , през 1336 година.

Ключ се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според първия регистър в селото живеят 163 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.

През XIX век селото е със смесено турско - българско население и се числи към Петричка кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Клуч (Clutch) е посочено като село със 104 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 118 жители българи . Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в селото живеят 1000 жители, от които 800 турци и 200 българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Ключ се състои от 56 българи екзархисти.

Ключ е освободен от османско владичество по време на Балканската война през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия. Местното турско население се изселва, а на тяхно място се настаняват българи-бежанци от Демирхисарско и Кукушко , както и българи-планинци от Огражден .

През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски , като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието , организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:

Село Ключ притежава отличието „Златен печат“ за уникално европейско селище, заради древна история и уникално културно наследство, присъдено му от Европейския форум на експертите.

География

Село Ключ се намира в полупланински район в живописна местност в северното подножие на планина Беласица , известно с името Подгорие . Съседни села са Яворница и Скрът . Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Ключ, заедно с цялото Подгорие е едно от най-валежните места в България.Поради разположението си под стръмните северни склонове на Беласица и орографският ефект средната годишна сума на валежите по данни от метеорологичните годишници е 1077.7 mm. През селото протича река Ключка или Липница, десен приток на Струмешница . Последната огражда землището му от север. Почвите са канелени горски, делувиални и алувиално-делувиални. Селото е един от удобните изходни пунктове за изкачването на триграничния връх Тумба , връх Лозен и високите части на планината.

Събития

Традиционни кукерски игри се провеждат всяка година на 1 и 2 януари; Конни надбягвания се организират ежегодно на Тодоровден ; Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 2 август – Илинден по стария стил.

Личности

Александър Якимов , (р.1989), български футболист Ангел Гогов и Петър Калайджиев, дейци на ВМРО Благой Латинов , (р.1976), български футболист Герасим Заков , (р.1984), български футболист Гергана Иванова, (р.1984), първата жена гвардеец в Националната гвардейска част Костадин Марков , (р.1979), български футболист Спас Делев , (р.1989), български футболист