Коларово (Село)
Област: Благоевград
Население: 1813 души[1](15 март 2024 г.)59,8 души/km²
Площ: 30,299 km²
Надморска височина: 428 m
Пощ. код: 2880
Тел. код: 07423
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 37989
История
Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост .
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства , а според втория 43 християнски домакинства.
През XIX век селото е със смесено турско - българско население и се числи към Петричка кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства с 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи . Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци . Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .
През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.
След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония , предимно от селата Горни Порой , Долни Порой и Липош , Демирхисарско , както и българи планинци от Огражден . По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско .
През 1916 година професор Васил Златарски , като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието , организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:
На 8 ноември 1948 година в храма „ Свети Димитър “ в селото е убит митрополит Борис Неврокопски от низвергнат свещеник.
В 1952 година е създадено читалище „ Яне Сандански “.
През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.
География
Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица , известно с името Подгорие . Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция , на 10 km западно от общинския център Петрич , на 33 km от Сандански , на 91 km от областния център Благоевград и на 190 km от столицата София . Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница , ляв приток на Струма . Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.
Събития
Всяка година на празника Сурва – 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри. От 2012 година през есента селото е домакин на ежегодния Фестивал на кестена . Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 26 октомври – Димитровден .
Личности
Красимир Костов (р. 1995), футболист, вратар на Пирин (Благоевград) , младежки национал Методи Теохаров (р. 1948), български политик от БСП, професор по почвознание Серафим Бързаков (р. 1975), български спортист, борец Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Дончо Златков , 4 рота на 15 щипска дружина
Антон Терзийски (? – 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО край Коларово при междуособиците в революционното движение Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник Васил Терзийски (? – октомври 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО на моста край Коларово при междуособиците в революционното движение Илия Докторов (1876 – 1947), български революционер Вельо Танчев (1888 – 1973), български революционер, македоно-одрински опълченец
Георги Митрев (р. 1971), български историк, доцент
Друго
В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица , който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.