Копривлен (Село)

Област: Благоевград

Население: 1234 души[1](15 март 2024 г.)44,5 души/km²

Площ: 27,734 km²

Надморска височина: 510 m

Пощ. код: 2921

Тел. код: 07521

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 38532

История

В местността Козлука са намерени съдове и други предмети на тракийската материална култура. В местността Участъка са запазени останки на крепост с доста големи размери, както и от култова сграда, позната на местното население като манастирчето „Свети Георги“. През средновековието областта минава ту в български, ту във византийски ръце. За това се съди по църковна сграда западно от селото и намирани монети от български и византийски произход, статуетки, останки от глинени съдове и други.

Един списък от 1666 г. за данъчните дялове плащани на империята от християнското население показва, че Копривлен е с 23 ханета (семейства).

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Копривлян (Koprivlian) е посочено като село с 50 домакинства с 60 жители мюсюлмани и 80 българи . В 1889 година Стефан Веркович ( Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи ) отбелязва Копривлян като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото брои 340 души, всички турци .

Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от Либяхово и от 18 други български селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век. Статистически сведения от периода след освобождението на Пиринския край показват, че Копривлен е сред онези селища, чиито жители непрекъснато нарастват. Когато се прави първото преброяване през 1920 г. в селото живеят общо 567 души. Следващите преброявания регистрират 892 души (1926 г.), 1207 души (1934 г.), 1671 души през 1946 година.

По-големите родове в Копривлен са следните:

1. От Долно Броди : Шиндови, Уручеви, Кючюкови, Куртови, Коджабашеви, Лазарови, Илчеви, Заневи, Ижбехови, Шонтови, Патинови, Аврамови, Полимерови, Гайдаджиеви, Калинови, Люнгови, Вълчеви, Ряхови, Шейтанови, Комитови, Сирмини, Кутинови, Карадимови, Попови, Балабанови, Зайкови, Карабашеви, Мирчеви, Тасеви, Куриеви, Праматарови, Тумбачеви

2. От Калапот : Велеви, Чакалови, Златеви, Воеви, Гемови, Синадинови, Шопови, Милушеви, Тилеви, Жбантови, Китини, Педеви, Иванкалинови, Томови, Костови, Драгинови, Жогови

3. От Възем : Чаушеви, Вълчеви, Прангалеви, Стоеви, Симеонови, Мацинкови, Караиванови, Даскалови, Шопови, Шаламанови, Паневи, Тамахкярови, Влахови, Хаджиеви, Ангелови, Хаджиеви, Тукмакови, Аврамови, Кормеви, Яйлиеви, Стоеви, Ирмия, Шопови, Кирчеви (Стария Дядо поп), Илиеви, Мървакови

4. От Карлъково : Бойчеви (Гергичкови), Жингови, Кочобожикови, Маркомилеви, Мукленски

5. От Старчища : Самарови, Узунови, Халембакови, Къдреви, Сърбакови, Ивакимови, Кукови, Калайджиеви, Зафирови, Кирякови, Богатинови

6. От Ливадища : Николашопови, Чорбаджийски, Лазар и Петър Мутафчиеви, Мавродиеви, Тодорови

7. От Зърнево : Белчеви, Кукудинови, Маневи, Сърбанови, Манджукови, Шопови, Мудеви, Коцалеви, Гъркови, Пиналеви, Тулеви

8. От Либяхово : Тунчеви, Гърневи, Баракови, Безеви, Зимбилеви, Цуцуманови, Врачкови

9. От Елес : Недеви, Паскови, Щереви, Гюрджеклиеви, Симитчиеви, Георгиманолеви

10. От Горно Броди : Мечеви, Бузукови, Баханови, Трендафилови, Стамови

11. От Скрижово : Халеви, Христосимови

12. От Ловча : Козареви, Чапкънови, Шалеви, Дядо Цирко, Миндалови, Картулеви, Бирови

13. От Търлис : Халачеви, Работови, Сухулови

14. От Каракьой : Чорлеви

15. От Руждене : Маджирови

16. От Ливада : Никола Гиздарови Бакуту

17. От Щип : Борис Янев

18. От Западна Македония: Харалампи Алексиев Фелдшера.

География

Село Копривлен се намира в подножието на източните склонове на Пирин , в югозападната част на Република България, на 7 километра южно от град Гоце Делчев . На североизток землището на селото спира до коритото на река Места , на югоизток граничи със землищата на село Садово и град Хаджидимово , на югозапад със землището на бившето гръцко мюсюлманско село Лялево , а на север със селата Ново Ляски и Мусомища .

Събития

На 1 октомври, когато е църковният празник „Покров Богородичен“ се провежда ежегоден празник на селото. Възможно е светският празник да се размине с църковния с един или два дена, но това зависи от почивните дни.

Личности

Ангел Чорбаджийски, български революционер, деец на ВМРО Ани Узунова (р. 1955), волейболистка, националка Атанас Киряков, български революционер, деец на ВМРО Георги Халев (р. 1959), инженер по ядрена физика Георги Чаушев (р. 1942), доц. д-р по етерично маслените и лечебни култури. Дългогодишен директор на Института по розата , град Казанлък Кочо Божиков, български революционер, деец на ВМРО Натанаил Неврокопски (1952 – 2013), неврокопски митрополит от 1994 до 2013 г. Иван Маламов (р. 1973), български офицер, полковник, началник на Националния военен университет Петър Занев (р. 1985), български футболист Яков Месемврийски (р. 1956), български духовник, месемврийски епископ от 1998 г.

Георги Коджабашиев (? – 1918), български революционер