Корница (Село)

Област: Благоевград

Население: 1637 души[1](15 март 2024 г.)25,7 души/km²

Площ: 63,584 km²

Надморска височина: 660 m

Пощ. код: 2970

Тел. код: 07520

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 38666

История

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици. Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница ( Корниче ) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета . В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница ( Корниче ) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.

В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Корница ( Cornitsa ) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци . Според Стефан Веркович („ Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи “) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи - мохамедани в 90 къщи.

Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ .

В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „ Свети Димитър “.

След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско , незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница , обособени на десния бряг на Места . Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.

Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов , като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.

География

Село Корница се намира в планински район – в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа .

Най-близкият град в околността е Гоце Делчев , на около 12 километра.

Събития

Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на Възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.

Личности

Зейнеп Ибрахимова Келеш (Зейнеп Зафер) Байрям Гетов Аруш Хаджи – народен представител в VII велико народно събрание от листата на ДПС ; Убити по време на Възродителния процес през март 1973 година: Хюсеин Караалилов Мохарем Барганов Салих Амидеин Тефик Хаджиев Исмаил Кальоров

Хюсеин Караалилов Мохарем Барганов Салих Амидеин Тефик Хаджиев Исмаил Кальоров