Кремен (Село)

Област: Благоевград

Население: 134 души[1](15 март 2024 г.)2,17 души/km²

Площ: 61,869 km²

Надморска височина: 1100 m

Пощ. код: 2771

Тел. код: 074407

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 39614

История

Според едно предание жителите му разнасяли с яките си мулета из околните селища кремъци и оттук получили названието си Кременци, а селото било наречено Кремен. Второ предание гласи, че по времето на помохамеданчването османците срещнали упорита съпротива от населението, което не предало вярата си, останало твърдо като кремък.

В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Кремен ( Кремин ) са регистрирани 37 лица.

В края на XIX и началото на XX век Кремен е изцяло българско село в Неврокопска каза. Църквата „ Свети Николай “ е построена в 1835 година. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Кремен (Kremen) е посочено като село със 160 домакинства и 560 българи .

В 1889 година Стефан Веркович („ Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи “) отбелязва Кремен като село със 140 български къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото брои 1220 души, всички българи.

География

Селото е разположено в най-източните части на Северен Пирин . Намира се на 30 километра югоизточно от град Банско. Климатът е преходносредиземноморски с изразено планинско влияние. През землището му тече Кременската река .

Събития

Всяка година първата неделя на август в местността Харамибунара се провежда събор по случай Илинденско-Преображенското въстание.

Личности

Ангел Джугданов, партизанин от четата на Иван Козарев , по-късно дългогодишен кмет на селото, като при неговото кметуване за първи път са асфалтирани главните улици на Кремен; Галактион Хилендарец (1830 – 1894), български революционер; Георги Кременлията (1840 – 1886), български хайдутин, войвода от Кресненско-Разложкото въстание; Георги Радулов (Георге Радуле) (р. 1942), преподавател по автоматизация на минното производство, с македонско национално съзнание, автор на книги на историческа тематика; Петър Радулов (р. 1933), български офицер, генерал-майор Димитър Недялков, български опълченец , зачислен в IV рота на I опълченска дружина, пленен в боя при Стара Загора на 19 юли 1877 година, отведен в Сяр, където работи у един бей до март 1880 година, когато избягва в Свободна България, работи като фурнаджия в Арбанаси, Драгижево и Килифарево, пенсионира се като опълченец-поборник през октомври 1897 година Димитър Сириджанов Кехайов, български учител в родното си село през 1872 година; Иван Георгиев Джугданов (1887 – 1925), земеделец, емигрирал в Америка в 1910 г., завърнал се, за да участва като доброволец в Балканската война в 1912 г., участник в Междусъюзническата и Първата световна война, след войната е сред учредителите на дружба на БЗНС в Кремен, арестуван след атентата в „Света Неделя“ през април 1925 г. при Дъбнишката акция на ВМРО , измъчван в Дъбница и убит край Добринища на 27 юни Илия Ат. Ходжев, български учител в родното си село между 1857 и 1862 година, след това се преселва в Правица , където отглежда тютюн; Костадин Кобаков (р. 1948), български инженер и политик от БСП; Михаил Костадинов Кобаков (1907 – ?), член на БКП от 1932 година, изключен в 1962 и възстановен в 1988 година, ятак на партизаните в 1941 – 1944 година, автор на спомени Тодор Ан. Юсев, български учител в родното си село след 1850 година; Сириджан Ив. Кехайов, български учител в родното си село от 1853 година; Стоян Костов Ценкин, деец на БЗНС, убит от ВМРО през юни 1925 година;