Българско знаме

Кръстилци (Село)

Област: Благоевград

Население: 10 души[1](15 март 2024 г.)0,458 души/km²

Площ: 22,911 km²

Надморска височина: 435 m

Пощ. код: 2805

Тел. код: 0746

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 40378

История

Първото споменаване на селото е в османски данъчни документи от 1570 година, където селото е записано като село Крстилци , а жителите Крстилчани .

През Възраждането Кръстилци е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката кааза , а след 1878 към Петричката кааза на Серския санджак . Църквата „ Св. св. Константин и Елена “ е от II половина на XIX век.

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кръстилца (Krëstiltsa) е посочено като село с 82 домакинства и 240 жители българи . Съгласно известната статистика на Васил Кънчов към 1900 година в селото живеят 550 души българи-християни. . Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на Кръстилци се състои от 640 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война пет души от Кръстилци са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

През миналия век населението е достигнало до 800 души, след което прогресивно започнало да намалява вече 100 години поради това, че след Освобождението и най-вече първите години на XX век хората мигрирали към плодородните земи около река Струма и така там възниква село Струма . Най-голям е притокът на преселници на новото място около масовизацията на ТКЗС през 1958 – 1959 година.

В Кръстилци почти напълно е запазена възрожденската селищна структура, но жилищният фонд е стар и поради значителното обезлюдяване на селото е зле поддържан. В селото няма централно водоснабдяване, няма изградена канализация, няма жични телефонни постове на БТК и не пътуват автобуси от и до селото, а магазинът работи понеделник, сряда и петък.

География

Кръстилци се намира в планински район в историко-географската област Каршияка . Селото е разположено в източните склонове на Малешевската планина на 500 – 699 метра надморска височина. Землището му опира в най-крайните части на Огражден планина, която представлява част от западната граница между България и Северна Македония .

Климат: Континентално-планински с изразено влияние от Средиземноморието . Водните източници имат непостоянен режим и през летните месеци пресъхват.

Флора: Зимен дъб , благун , цер , космат дъб , бук

Фауна: Диви прасета , диви зайци , сърни , вълци , лисици .

Събития

Всяка година местните жители честват събора на селото на празника Спасов ден .

Личности

Ана Кирилова Колева (р. 1944), българска агрономка Митре Ангелов, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, четата на Дончо Златков