Кулата (Село)
Област: Благоевград
Население: 670 души[1](15 март 2024 г.)81,1 души/km²
Площ: 8,27 km²
Надморска височина: 105 m
Пощ. код: 2868
Тел. код: 07425
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 40539
История
Днешното село Кулата е наследник на старо средновековно селище. През 1958 година в двора на училището са разкрити основите на триконхална средновековна църква , чието функциониране се отнася към X – XII век. Освен това, около старинния храм са разкрити и няколко погребения, обхващащи периода от X до XIX век. Може да се предположи, че селището, на което са принадлежали въпросните църква и некропол и чието име е неизвестно, е било свързано с охраната на близкия Рупелски проход .
През XIX век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза . През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:
В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кула ( Koula ) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи .
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи-християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата ( Koulata ) се състои от 96 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение .
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент , село Кулата е окупирано от гръцката армия.
Изселването на войводата на ВМРО Евтим Евтимов – Тимльо от с. Кулата, заедно със семействата на неговите синове Георги и Атанас Евтимови е без никакви законови основания от новата комунистическа власт. В информация на Държавна сигурност от 1950 год. пише следното за Тимльо : Тома Радовски продължава посещенията си в с. Кулата, като отива при неговият неразделим приятел Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), стар вемерист, ятак на бандити за които му деяния е изселен във вътрешността на страната ни. В деня на изселването на Евтим Георгиев, под предлог да закупи сено Радовски отива при приятеля си и се среща с него. Водил
е продължителен разговор и накрая се разцелуват.
През 2015 година на изборите в Кулата за кмет е избран Димитър Дамянов.
География
Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя София – Солун ( Европейски път E79 ), както и крайна точка на Републикански път I-1 и автомагистрала „ Струма “. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) – митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и
митническо бюро Петрич . Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон .
В землището на селото се намира защитената местност Карталец , в която се опазват растителените видове Подуточашково клинавче/Мехуресточашков клин (Astragalus physocalyx Fisch.) и Съчленен коринефорус (Corynephorus Divaricatus) и тяхното местообитание.
Личности
Александър Манолев (р. 1976), български политик, заместник-министър Димитър Панделиев (1927 – 1995), български драматург и писател Емил Рупел (р. 1939), български писател Китан Китанов (р. 1966), български реставратор Любен Пехливанов (р. 1943), български офицер, генерал-лейтенант Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов , възможно е и да е от Сярска Кула Лия (р. 1970), българска попфолк певица
Георги Бърдаров (р. 1973), български географ и писател Станко Йовчев (р. 1988), български футболист, по произход от Кулата Димитър Башлиев (роден неизв. – 1925 г.), селски войвода на ВМРО. Селската чета на Кулата с войвода Димитър Башлиев е сформирана през 1919 г. Евтим Георгиев Евтимов (Тимльо), селски войвода на ВМРО в Кулата след смъртта на войводата Димитър Башлиев през 1925 г. По време на Петричкия инцидент четата на Тимльо участва успешно в отбраната на Петрич срещу редовната гръцка армия. Иван Козаров, общински кмет на Кулата, убит през 1923 година от ВМРО