Левуново (Село)

Област: Благоевград

Население: 598 души[1](15 март 2024 г.)42,6 души/km²

Площ: 14,056 km²

Надморска височина: 179 m

Пощ. код: 2817

Тел. код: 07436

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 43243

История

На 2 km западно от селото в най-високата част на хълма Скалата е регистрирано тракийско светилище . Откритите съоръжения и археологически материали сочат, че обектът е съществувал продължителен период – от II пол. на II хил. пр. Хр. до II–III век сл. Хр.

През XIX век Левуново е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката каза на Серския санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Левуново е посочено като село с 40 домакинства с 45 жители мюсюлмани и 70 жители българи .

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в селото живеят 598 души, от които 348 българи-християни и 250 турци . Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Левуново се състои от 480 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученици.

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, установен е щабът на крал Константинос I , а 60 къщи са опожарени.

По време на Първата световна война – 1915 – 1918 година в селото е дислоциран щабът на Втора българска армия . През лятото на 1916 година, на два километра северно от селото е изградено летище на Първо аеропланно отделение. На летището при Левуново са базирани „ловджийски“, т.е. изтребителни самолети.

География

Село Левуново се намира на 12 километра южно от общинския център град Сандански . Международният път Е 79 от София за граничния пункт Кулата минава през селото.

Съседни села са Ново Делчево и Дамяница на север, Спатово , Хотово и Зорница на изток, Ново Кономлади и Генерал Тодоров на юг.

Другият близък голям град е Петрич , на около 20 километра в югозападна посока.

Западно от селото минава река Струма .

Събития

Всяка година се провежда събор на селото. Датата за провеждане е различна всяка година, но е винаги последните събота и неделя на месец септември. Всяка година на празника Петдесетница ( Света Троица ) се прави курбан за здраве и се провеждат борби на реставрирания параклис „Света Троица“.

Личности

Зисо Попов (Живко Попов, 1882 – 1944), български революционер и кмет на селото в периода 1919 – 1921 г. Кочо Лютата (Кочо Лютов, 1836 – 1918), български хайдутин и революционер Коста Лютов (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Коста Лютов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Петър Чаулев , 15 щипска дружина, носител на орден „ За храброст “ IV степен Костадин Д. Лютов, български революционер, деец на ВМРО, интерниран в гр. Пловдив през 1935 г. Панайот Панайотов (1882 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО и комунист Стефан Кръстев – Пиперката (? - 1923), деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило

Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик

Васил Илиев Топчиев (1900 - юли 1924), роден в Нови чифлик , преселен като малък в Левуново, където работи като ратай и участва в учредяването на партиен комитет в селото; обвинен от ВМРО, че е откраднал оръжие от организацията е и измъчван и убит през юли 1924 г.