Марикостиново (Село)
Област: Благоевград
Население: 1165 души[1](15 март 2024 г.)83,6 души/km²
Площ: 13,936 km²
Надморска височина: 211 m
Пощ. код: 2870
Тел. код: 07426
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 47189
История
Според стара легенда девойка на име Мария от този край е преследвана от турците . Тя е заловена от поробителите в района на днешното село Марино поле и е убита. Дивите животни разнесли костите ѝ. Там където те са открити от нейните близки, възникнало село Марикостиново.
Село Марикостиново е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от времето на античността и средновековието . В местността Марена (на около 3 километра северозападно от селото) са запазени останки от антична крепост .
Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1616 – 1617 и 1625 година.
През XIX век Марикостиново е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Марикостено (Marikosténo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 210 българи . Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия .
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В 1892 година е завършена църквата „ Вси Светии “, опожарена в 1912 година и възстановена след 1918 година.
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото брои 500 жители, всички българи-християни.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Марикостиново се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 32 ученици.
Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 28 януари 1908 година българска чета запалва баните край Марикостиново.
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия . При избухването на войната четири души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение . През Междусъюзническата война от 1913 година Марикостиново е завзето и опожарено от гръцките войски.
След войната в селото се заселват българи-бежанци от Демирхисарско и Сярско , предимно от селата Спатово , Кумлия и Рупел .
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент , гръцката армия е спряна на възвишенията преди селото. България е нямала право на въоръжена войска, но хората извадили от дълбоките тайници саби, пищови и пушки. Пред европейските комисии те размахвали тояги, мотики и сърпове, демонстрирайки високия дух на омраза към нашествениците, привидно без оръжия.
География
Село Марикостиново е разположено в Петричко-Санданската котловина на левия бряг на река Струма . Отстои на 11 километра източно от общинския център Петрич . Западно до селото преминава европейския път E79 . Марикостиново има ЖП гара на линията София – Кулата. Години наред от товарната ЖП гара на селото с хладилни вагони са изнасяни ранни домати и сочни праскови. В поминъка на селото са още чушки, сливи, зарзали, фъстъци, смокини и грозде, от което се приготовляват висококачествени домашни вина.
Събития
На 24 май се провежда ежегоден събор , който е един от най-големите в района.
Големи празненства с курбан се правят на патронния празник на църквата „Вси Светии“, на 6 януари.
Личности
В селото са работили народните учители даскал Андон Смилянов и даскал Иван Граматиков
Боянка Страхилова (р. 1951), българска тъкачка, герой на социалистическия труд Георги Тумпалов , български борец и бизнесмен Крум Бибишков (р. 1982), български футболист Пламен Граматиков , български ядрен и топлофизик Стоянка Бонева (р. 1938), българска народна певица
Георги Илиев Вратезов, редник, набор 1909, 67-и пехотен полк, погребан до с. Ангиста Георги Манев Гърбев (Гърбов), редник, 14-и пехотен полк, погребан при с. Удово Илия Мицов Прапаров, редник, набор: 1896, 13-а допълваща дружина, погребан до с. Лахана Илия Цветков Ищевчин, редник, набор: 1902, 56-и пехотен полк, погребан при Демир Хисар Иван Сотиров Беков, редник, 64-ти пехотен полк, безследно изченал Илия Манолов Каварджиков, редник, 71-ви пехотен полк, починал в Солун като военнопленник Митре Буджов Смилянов, редник, набор: 1884 , 13-и пехотен полк, погребан до Лахана Сотир Милев Божов, редник, 2-ра допълваща дружина, погребан в София Тома Иванов Караманов, подофицер, набор: 1915, 2/14-а пехотна дружина, убит на 04.02.1943г., погребан е в Марикостиново. Янчо Христов Желязков, редник, 56-и пехотен полк, убит при Въртекоп
Димитър Бербатов (р. 1981), български футболист Карамфил Божиков (р. 1984), български народен певец