Михнево (Село)

Област: Благоевград

Население: 914 души[1](15 март 2024 г.)48,6 души/km²

Площ: 18,839 km²

Надморска височина: 116 m

Пощ. код: 2862

Тел. код: 07424

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 48578

История

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Михново . През същата година в селото живеят 14 мюсюлмански и 50 християнски домакинства.

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Михново (Mihnovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 214 българи .

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото е населявано от 270 жители, всички българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на Миньово се състои от 320 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение . Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година. През 1913 година по време на Междусъюзническата война Михнево е завзето и опожарено от гръцката армия. След войната в селото се заселват българи-бежанци от Кукушко , Дойранско , а по-късно и от Струмишко .

География

Михнево се намира се в южното подножие на планината Огражден , на 8 километра северно от общинския център град Петрич . Климатът е преходносредиземноморски. В района на селото е развито ранното зеленчукопроизводство . Южно от селото тече река Струмешница . Съседни села са Кърналово и Кавракирово .

Събития

Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Спасовден . Празникът Възнесение господне или Спасовден започва с празнична нощна литургия в черквата, вечерта срещу празника. На черква отиват хората от селото и околността и някои преспиват в черквата за здраве. На сутринта пак има служба в черквата. От друга страна кметството и читалището организират изнасянето на концертна програма, провеждане на спортни игри и народни борби. Борбите се съпровождат от циганска музика – зурни и тъпани. На борците – „пехливаните“ се дават две агнета и други предметни или парични награди. След борбите на площада има музика за веселие и хора. И до днес на средния ден на Възкресение Христово цялото село празнува – Великден . За този ден се приготвя традиционната великденска трапеза – хлябове с червени яйца, баници със сирене, оризници и боядисани червени яйца. След обяд цялото село излиза на местността „Великдена“. Всеки род има определено място за сядане и всички се подреждат в кръг. Свещеникът прекадява трапезата и жените си разменят от храната и по-младите целуват ръка на по-възрастни роднини и кумове. Мъжете сядат на групи и пийват ракия и хапват яйца. Децата „борят“ яйца, за да се види кое ще бъде „коч“ и тичат по поляната. След прибиране на трапезата започват хората – в миналото на песен, а сега има музика – зурни и тъпани. Веселието продължава до залез слънце.

Личности

Тони Тасев (р. 1994), български футболист

Вангел Божинов (1947 - 2024), български свещеник, протойерей и иконописец