Никудин (Село)

Област: Благоевград

Население: 72 души[1](15 март 2024 г.)4,42 души/km²

Площ: 16,429 km²

Надморска височина: 712 m

Пощ. код: 2839

Тел. код: 074345

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 51737

История

Според предания в миналото в землището на сегашното село е имало манастир „Свети Никола“, от който идва името на селото. Първоначално Никудин е бил разположен на един хребет на 2 километра в южна посока, в местността Стар Никудин. По време на османската власт, поради съображения за сигурност и вероятно, за да имат жителите му по-добър достъп до вода, селото се е преместило в долината.

През XIX век Никудин е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза , а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак . Населението се занимава предимо със земеделие – отглежда царевица, ръж, ечемик, животновъдство – овце и кози и овощарство. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Никудин (Nikoudine) е посочено като село с 30 домакинства със 100 жители българи . Населението на селото участва активно в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 – 1879 година. През декември 1878 година Димитър Попгеоргиев образува в Никодин старейшински съвет. След разгрома на въстанието част от никудинци се изселват в новообразуваното Княжество България и подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878 г.).

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Никодин е чисто българско село. В него живеят 252 българи-християни. В 1901 година Христо Куслев основава в селото е основан комитет на ВМОРО . Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на селото ( Nikodim ) се състои от 328 българи екзархисти.

В 1912 година селото е освободено от части на Българската армия по време на Балканската война . В 1942 година е учредена земеделската кредитна кооперация „Лебница“, а в 1954 година отваря врати Основното училище „Кирил и Методий“.

След 1957 година започва постепенно намаляване на населението, резултат от изселвания предимно към Сандански.

В 1951 година е основано читалище „Димо Хаджидимов“ с библиотека, отворена е детска градина, фелдшерски здравен пункт и пощенска станция. В 1958 година в Никудин е основано ТКЗС, от 1968 година – към Горското стопанство в Цапарево. Селото е елетрифицирано, водоснабдено и канализирано (60%), а 80% от уличната мрежа е с трайна настилка. В 1990 година поради обезлюдяването на селото училището е закрито. В 1992 година земята е върната на собствениците им.

География

Никудин се намира в историко-географската област Каршияка , на 37 километра югозападно от Струмяни и на 25 километра северозападно от Сандански . Селото е разположено живописно на около 700 метра надморска височина на двата бряга на река Лебница , границата между планините Огражден и Малешевска планина .

Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние. Средногодишната валежна сума е около 800 mm, а валежите имат зимен максимум и летен минимум. Почвите на землището са алувиално-ливадни и кафяви горски .

Личности

Стоимен войвода (1804 – 1860), български хайдушки войвода Серафим Дуев (1913 – 2008), български свещеник и просветител, служил над 50 години в църква „Свети Илия“ в селото. Служил е и във Валовище по време на Българското управление в Македония (1941 – 1944) Христо, български революционер, деец на ВМРО