Ново Ходжово (Село)

Област: Благоевград

Население: 35 души[1](15 март 2024 г.)4,96 души/km²

Площ: 7,125 km²

Надморска височина: 133 m

Пощ. код: 2831

Тел. код: 07438

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 52307

История

Според местна легенда в Ходжово нямало нови деца. Пуснали се два вола близнаци, двегодишни, свободно. На третия ден, където са легнали, там се направило селото. За да не последва болестта в новото поселище, със същите два вола са теглили бразда и в нея са засадили тополи на ред, като царевица за силаж. Тази бразда още я има под селото.

В селото са се събрали хора от околните села, останали на гръцка територия, които вече не съществуват: Райковци (Капнотопос), Вранково (Като Каридия), Ходжово или Оджовите колиби (Ано Каридия). През 1943 година идват и българи от сегашното Сенгелово (Ангистро).

Известни фамилии от селото са: Стоеви – единствената местна фамилия от Ново Ходжово, Шумантови-
Коджабашеви, Попови, Воденови, Дакови, Темелкови, Докулякови, Николови, Мичеви, Тичеви

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент , селото е окупирано от гръцката армия.

Иван Коджабашев – Бензина от село Ново Ходжово през 1924 г. като разбира за смъртната си присъда от Иван Михайлов - водача на ВМРО и че са изпратени набързо сформираните наказателни отряди, Бензина заедно с Тома Радовски , Георги Хазнатарски , Никола Хаджиев и неговия брат Димитър Хаджиев потеглят в тъмно към планината Алиботуш . По стръмните и скатове вървят само на лунна светлина, без да ползват фенери. Светлините могат да ги издадат на гръцките гранични постове, които няма да се колебаят да ги застрелят. За предаване на гръцките власти е било немислимо. Конните хайки на Иван Михайлов ги издирват по маршрути, успоредни на гръцката граница. Задачата е била на всяка да бъдат убити. След преодоляването на Алиботуш групата се спуска към долината на Леховската река, придвижването е ставало само в тъмната част на денонощието. Били са подпомагани от местни българи, които не са напуснали родните си места, но останали лоялни. Хранени са от жена от Лехово – роднина на братя Хаджиеви. Въпреки подкрепата престоя им в Гръцко е бил много опасен и те са се прехвърлили в Сърбия по билото на Алиботуш и Беласица . Мандаджиев от Чучулигово с лодката на Радовски прехвърля бегълците през река Струма . Установяват се в Горни Милановац , Централна Сърбия. Тук е имало още емигранти от България. В Горни Милановац намерили спасение много членове на ВМРО, които не се вписвали в новата концепция на Иван Михайлов за организацията. След сериозна подготовка и организация групата е прехвърлена във Виена чрез сигурен и добре работещ канал. Там са посрещнати от Тодор Паница и те стават неразделна част от неговото обкръжение до неговата смърт през 1925 г. През 1927 г. Иван Коджабашев – Бензина е арестуван от михайловистите. Отведен е в Роженския манастир , където е бит и измъчван. В манастирската градина е убит и заровен, там е неговия гроб.

География

Селото е разположено непосредствено до южната граница между България и Гърция , която минава по река Пиринска Бистрица и на изток продължава към планината Алиботуш .

Личности

Борис Коджабашев - син на Иван Коджабашев /Бензина/. Никола Коджабашев - убит от комунистическата власт през 1950 г. в мазето на благоевградския затвор.

Иван Коджабашев /Бензина/ - деец на ВМОРО и ВМРО, убит от ВМРО Иван Михайлов през 1927 год.

Друго

Около селото има масиви с лозя. С отглеждането им се занимава малкото останало население.