Ощава (Село)

Област: Благоевград

Население: 70 души[1](15 март 2024 г.)1,69 души/km²

Площ: 35,746 km²

Надморска височина: 1002 m

Пощ. код: 2847

Тел. код: 074337

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 54537

История

През XIX век Ощава е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак .

Черквата „ Свети Тодор Тирон “ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание . Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода . Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.

В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи . Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

След 9 септември 1944 г. в селото има и опит за въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, потушена с много жестокости от тогавашната власт.

В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.

География

Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали , които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове – Синаница , Вихрен , Албутин , Плешки , Каменитица и връх Пирин . Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна . Пътят е асфалтов и в много добро състояние.

В землището на селото има два минерални извора – Хладката и Врелата баня . Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището .

Събития

Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица .

Личности

Георги Марков (1972 – 2018), български футболист Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстаници Григор Костадинов (1893 – 1977), български просветен деец Д. Стоименов (1877 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията Крум Монев (1927 – 2001), четник при Герасим Тодоров Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков , щаб на 15 щипска дружина Харалампи Бояджиев , учил в Мелник, в Солунската гимназия и Скопската прогимназия, деец на Македонската студентска група и участник в обединителния конгрес на МФЕО и СМЕО Хараламби Дулев (? – около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо Златков Яне Костадинов (1833 – 1927), български свещеник и революционер

Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са укривани отвлечените жени при аферата „ Мис Стоун “

Георги Янев , български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.

Стоян Карастоилов (Стоян войвода) (1848 – 1878), български революционер