Палат (Село)

Област: Благоевград

Население: 27 души[1](15 март 2024 г.)1,56 души/km²

Площ: 17,484 km²

Надморска височина: 420 m

Пощ. код: 2829

Тел. код: 07434

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 55227

История

Според народната етимология името на селото идва от честите паления на селото от турците. Според елиноведите името е късна (след X век) заемка от гръцки със значение „колиби“.

Сведения за съществуването и историческата съдба на селището в по-стари времена липсват. Няма данни и за времето на неговото възникване.

Името на село Палат се споменава във връзка с намерени в близост до него оброчни плочки на тракийския бог-конник и на богиня Артемида . В околностите на селото при селскостопански работи са намерени маски на сатири и менади, използвани по време на Дионисиевите тържества, датиращи от II век.

Ако се съди по това, че най-старите постройки не са по-ранни от средата на ХIХ век, може почти със сигурност да се твърди, че селището съществува като оформено село от около втората трета на ХVIII век. Името му обаче изглежда доста по-старо, което говори, че вероятно на това място е съществувало друго, по-примитивно по характер поселище.

През XIX век Палат е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза , а след 1878 г. към Петричката каза на Серския санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Палат ( Palate ) е посочено като село с 84 домакинства с 240 жители българи .

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година Палат е чисто българско село. В него живеят 700 българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на селото се състои от 978 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 39 ученици.

Съгласно данните на Националния статистически институт от преброявания на населението, през годините Палат е със следния брой на населението:

При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Палат са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

В периода между 1920 – 1926 година, част от жителите на село Палат се заселват покрай долината на река Струма и образуват Махала Драката (днешно с. Драката), като през 1995 година Махала Драката на с. Палат е обявена за отделно населено място със статут на село, като запазва единен пощенски код със с. Палат.

В село Палат има православен храм „Свети Димитър“, построен през 1857 година. В миналото хората са се събирали всяка неделя или на всеки църковен празник на селския площад, който се намира пред църквата и всяко семейство заставало на определено място и раздавало своите погачи и баници за здраве и благополучие на семейството. Палат се делило на няколко махали , разположени около сегашното село. По време на социализма в село Палат се произвежда много тютюн .

Хората са се прехранвали чрез земеделие или от мина „Славянка“, която се намира близо до селото. В селото е имало училище до седми прогимназиален клас. В него са учели ученици и от съседното село Вълково . След закриването на мината започва процес на миграция към съседните села.

След 1913 година селото е общински център в Петричката околия до преместването на общината в Микрево.

Село Палат е кметско наместничество в Община Струмяни.

Основна забележителност на селото е църквата „Свети Димитър“, обявена за архитектурен и художествен паметник на културата. Жителите на селото са православни християни . Всяка година на празника Свети Панталеймон на 26 юли се прави събор . Ежегодно се празнува и Спасов ден в местността Палатски връх .

През 2017 г. в Палат живеят едва 25 жители, като най-малкият е на 23 г. а най-възрастният на 88 г. Селото има фейсбук страница, изписана на кирилица "Село Палат Струмяни България".

Село Палат е електифицирано, водоснабдено, осветено, има покритие на трите мобилни оператора, има интернет, както и кабелна телевизия Вега-Сандански. В селото работи смесен магазин на ПК – Ограждан. Всеки ден с изключение на вторник и четвъртък има 2 автобуса за селото, тръгващи от автогара Сандански сутрин в 06:30 и следобед от 15:30, и обратно за Сандански в 08:20 и 17:20.

География

Село Палат се намира в планински район, в историко-географската област Каршияка . Селото се намира на 11 километра западно от град Сандански и на 9 километра югозападно от общинския център Струмяни в източните склонове на Малашевската планина . Климатът е преходно средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 милиметра. До неотдавна в района на селото се добива флуорит . Землището на Палат е богато на подпочвени водни ресурси. На юг село Палат граничи със село Кръстилци , на север със село Цапарево , на запад със селата Велюшец и Игралище , а на изток със селата Вълково , Драката и Микрево . Селото се намира в близост до границата със Северна Македония .

Личности

Георги Тренев (1869 – 1947), български военен и революционер Димитър Торолинков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Дончо Златков (1865 – 1918), български революционер, войвода на ВМОК Златко войвода , български хайдутин, участник в Кресненско-Разложкото въстание, баща на Дончо Златков Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, 34 (36)-годишен, земеделец, неграмотен, 14 воденска дружина Стою Торолинко , български хайдутин, участник в Кресненско-Разложкото въстание