Парил (Село)

Област: Благоевград

Население: 8 души[1](15 март 2024 г.)0,549 души/km²

Площ: 14,948 km²

Надморска височина: 915 m

Пощ. код: 2926

Тел. код: 075214

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 55467

История

Парил е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни исторически епохи. Край Парилската кула са разкрити крепостни стени на римско селище и водопровод. И днес по нивите се намират стари монети, свидетелство за интензивен поселищен живот.

През XIX век селото е малко чисто българско селище, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак . Църквата „ Св. св. Константин и Елена “ е построена в началото на XIX век. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Парил (Paril) е посочено като село с 35 домакинства и 130 жители българи . В 1889 година Стефан Веркович („ Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи “) отбелязва Парил като чифлик с 45 български къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година населението на селото брои общо 300 души, всички българи-християни.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Парил (Poril) живеят 432 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 12 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Парил се намира в планински район в историко-географската област Мървашко . Намира се в подножието на Цари връх в планината Славянка (Алиботуш) и южните склонове на Пирин планина. Парилската седловина дели тези две планини. Селото е изходен пункт за хижа Славянка и за преходи по едноименната планина с нейните забележителни природни дадености и пещери. Девствеността на района е подплатена с множество билки, чист въздух, прекрасна вода и още много. В Славянка е разположен биосферният резерват Алиботуш , в който има многообразие от растителни видове: черна и бяла мура , пирински чай , тис .
На изток от селото в местността Кулата е намерен керамичен материал съхранен в Гайтаниново , който показва наличие на живот от ранния период на желязната епоха. Запазени са останки от антична крепостна стена, частично използвана и през Средновековието.
В подножието на Славянка има рудници за желязна руда добивана до 1960 година.

Личности

Георги Алачев (Алачов), македоно-одрински опълъченец, 35 (36)-годишен, четата на Стоян Мълчанков Ташко Парилски, български революционер, четник при Филип войвода