Петрово (Село)

Област: Благоевград

Население: 395 души[1](15 март 2024 г.)12,4 души/km²

Площ: 31,853 km²

Надморска височина: 435 m

Пощ. код: 2815

Тел. код: 074322

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 56174

История

Петрово е старо селище. Няма данни за неговото възникване, но при разкопки за построяването на
ВЕЦ „Петрово“ са намерени останки от римска баня. През 1997 година при ремонт на централната църква „ Св. св. Петър и Павел “ на селото (черквите в землището на Петрово били общо 6) са открити скелети от раннохристиянската епоха при основите на храма.

Според османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година броят на джизие ханетата (домакинствата) в Петрова е 109.

През Възраждането Петрово е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. Това производство се свързва с буйната пълноводна Петровска река. В селото е имало две металургични пещи ( пехци ) и един самоков . Руда за тях са доставяли от село Каракьой , Неврокопско .

През XIX век Петрово е голямо село със смесено население, числящо се към Демирхисарската кааза на Серския санджак . Александър Синве („ Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique “), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петровон (Petrovon), Мелнишка епархия , живеят 210 гърци. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Петрово (Pétrovo) е посочено като село с 200 домакинства, със 120 жители мюсюлмани и 500 жители българи .

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година селото брои 1350 жители – 950 българи-християни, 280 турци и 120 власи .

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на село Петрово (Petrovo) се състои от 1224 българи екзархисти и 60 власи. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 26 ученици.

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

През учебната 1926-1927 година четирима учители в местната прогимназия обучават 73 ученици, разпределени по следния начин:

География

Село Петрово се намира в планински район в северното подножие на планината Славянка на 6 километра от границата с Гърция . На също толкова разстояние, на около 610 м.нв. се намира местността Извора, откъдето води началото си Петровската река . Дебитът на извиращата вода варира от 1100 до 1600 л/сек. и дава питейна вода на 15 села от региона. Голяма част от водата се отвежда по изкуствено прокопан канал в мини язовир над селото, откъдето се спуска към ВЕЦ Петрово за производство на електрическа енергия. Петрово е част от историко-географската област Мървашко , известна в миналото с развитата железодобивна промишленост.

Събития

Ивановден („Харапини“) - Харапините на селото се събират и минават през всяка къща на селото да донесат здраве и берекет на жителите. Традиция, съществуваща от 1861 г. Събор на Гергьовден Празник на селото в местността Извора на Петровден. Международен фестивал за автентичен фолклор „Песни от извора“ в местността Извора – последната събота и неделя на месец август

Личности

Ангел Аризанов, македоно-одрински опълченец, 66-годишен, земеделец (бакалин), живее в Кюстендил, 2 рота на Кюстендилската дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина Атанас Мечкаров (1920 – 2004), български историк и просветен деец Божин Попандонов, български революционер, четник на Яне Сандански Георги Тополигов (1914 – 1949), български политик, деец на БЗНС Иван Кутузов (р. 1956), български художник и карикатурист Иван Леков (? - 1923), български революционер, убит от терорист на ВМРО при междуособиците в революционното движение Иван Паскалев, български революционер, деец на ВМРО, секретар в четата на Митьо Илиев Константин Даскалов (1897 – 1984), български лекар Кочо Тодоров (1900 – ?), български строител и иконописец Леко Иванов (? - 1923), син на Иван Леков, обесен от дейци на ВМРО във Свети Врач при междуособиците в революционното движение през 20-те години

Ангел Харизанов (1870 – 1902), български революционер, войвода на ВМОК Митьо Илиев (1882 – 1932), български революционер, войвода на ВМРО Никола Христов Крантов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война Теофил Иванов (1865 – 1902), български революционер, войвода на ВМОК