Пирин (Село)

Област: Благоевград

Население: 119 души[1](15 март 2024 г.)0,84 души/km²

Площ: 141,757 km²

Надморска височина: 630 m

Пощ. код: 2823

Тел. код: 074386

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 56410

История

През XIV век село Пирин е епископски център, споменат с името Ферем в Простагмата на Стефан Душан до кефалията Райко от 1345 година.

Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи ( пехци ) и 5 самокова . Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Сярско .

През XIX век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи . Църквата „ Свети Никола “ е от 1885 година.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия .

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи .

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание . За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов .

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученици.

При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп , където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.

География

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин . Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица . До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата . От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин .

Личности

Любимка, Неда, Митра Бисерови , българско вокално трио Неделчо Иванов Тагарев (1880 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в 3-та рота на 5-а одринска дружина ; сражава се при Мерхамли , Шаркьой , Султантепе ; носител на орден „ За храброст “ IV степен; на 4 март 1943 година като жител на София подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България

Тодор Тагарев (р. 1960), български военен, по произход от Пирин

Друго

Тук през 1999 година е сниман филмът „ Писмо до Америка “ с режисьор Иглика Трифонова .