Покровник (Село)

Област: Благоевград

Население: 884 души[1](15 март 2024 г.)47,5 души/km²

Площ: 18,609 km²

Надморска височина: 338 m

Пощ. код: 2708

Тел. код: 073

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 57159

История

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Османската империя ; присъединено е към България по Букурещкия мирен договор 1913 г.

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на селото наброява 750 души, всичките българи - християни .

Православната църква „Възнесение Господне“ в село Покровник е построена през 1888 – 1891 г. и е осветена от българския архимандрит Николай през октомври 1891 г. До създаването ѝ населението се е черкувало в съседното село Лешко , където е била единствената църква в околността по онова време. Църквата „Възнесение Господне“ е паметник на културата. Новата църква „Свети Пантелеймон“ е построена в северната част на селото в началото на 21 век .

Основното училище „ Тодор Александров “ започва да функционира в село Покровник през учебната 1921/1922 г. През май 1947 г. училището е преименувано на Основно училище „ Яне Сандански “. От 1 октомври 1952 г. в училището започва курс за ограмотяване на малограмотните жители на селото. Общинското основно училище – отново с име „Тодор Александров“, е закрито през 2008 г.

Читалището в село Покровник е основано на 26 март 1939 г. с наименованието „Просвета“. На учредителното събрание присъстват 44 души, от които 7 учители, един свещеник, един кметски наместник и 35 земеделски стопани.

Кредитната кооперация „Изгрев“ – село Покровник е основана на 22 март 1925 г. В началото на 1953 г. – вече като Всестранна кооперация „Изгрев“ – с. Покровник, кооперацията се влива в Наркооп – Благоевград.

География

Село Покровник се намира на около 6 km югозападно от центъра на Благоевград . Разположено е в прехода между източните подножия на планината Влахина и Благоевградската котловина , на около километър югозападно от река Струма . През селото протича от запад към изток десният приток на Струма Логодашка река (Четирка), която пък приема идващия през южната част на селото свой десен приток река Поповка. Надморската височина в центъра на селото при църквата „Свети Пантелеймон“ е около 342 m. Климатът е континентално-средиземноморски; почвите в землището са преобладаващо наносни и лесивирани.

През Покровник минава републикански път III-1006 , който на североизток води към Благоевград, а на югозапад през село Падеш до село Габрово . Покрай североизточната част на Покровник минава автомагистрала „Струма“ , с която селото няма пряка пътна връзка.

Землището на село Покровник граничи със землищата на: село Зелендол на север; град Благоевград на изток; село Мощанец на югоизток; село Железница на юг; село Падеш на юг; село Логодаж на югозапад; село Селище на северозапад.

По начало Покровник е било предимно пръснато селище. Според данните в „ Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934 г. “, към 1934 г. село Покровнѝк се състои от „селото“ и махалите Бòгданска, Веселѝнска, Капчу̀говска, Ку̀зманска, Лèшничка, Марчòвска, Мирàниц, Наджàк, Новосèлска, Пърнòвска, Равнàчка, Сокòлевска, Средна, Урдàрска, Цòровска и Янчòвска. Подобни са и данните от преброяването към 1920 г.

Личности

Атанас Гробищарски, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО Георги Иванов Бисерински, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война Гьоре Христов-Даскала (1879 – 1934), български революционер от ВМРО, учител в родното си село и дългогодишен нелегален четник, активист на ВМРО в Спомагателната организация Коте Узунски, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише: „скроменъ като момиче, но смѣлъ. Началникъ на селската чета. Оставаше мило впечатление съ своята мълчаливость и вѣрность. И той е измежду много пострадалитѣ следъ сърбофилския превратъ въ 1934 година.“ Стоица Янчовски, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО Стойче Воденичарят, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО Таче Пържов, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО Чиме (Чимо) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28 (32)-годишен, земеделец, основно образование, четата на Никола Чавеов , 3 рота на 14 воденска дружина Яне Пържов, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО

Димитър Кощанов (1879 – 1915), български революционер, политик и предприемач Методи Алексиев (1887 – 1924), български революционер, комунист Стойо Хаджиев (1880 – 1924), български революционер, войвода на ВМОРО