Българско знаме

Самуилово (Село)

Област: Благоевград

Население: 827 души[1](15 март 2024 г.)69,1 души/km²

Площ: 11,979 km²

Надморска височина: 513 m

Пощ. код: 2879

Тел. код: 07423

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 65293

История

Село Самуилово има богата древна история. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха. В местността Кюмлуко се намират останки от средновековно поселение.

За първи път селото се споменава в османски регистър от 1570 година, под името Демидово . В същата година в него живеят 39 християнски домакинства и 4 мюсюлмански . Според друг регистър от 1664 – 1665 година в селото живеят едва 7 християнски домакинства.

Вероятно към началото на 30-те години на XIX век българското население е прогонено и на негово място се заселват турски семейства емигрирали от Сърбия и Гърция . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Димидово (Dimidovo) е посочено като село със 70 домакинства със 144 жители мюсюлмани . Към края на XIX век според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) Демидово има 350 жители, всички турци .

След Балканските войни от 1912 – 1913 година селото е присъединено към България . Турското му население се изселва и на негово се заселват българи - бежанци от Егейска Македония (предимно от селата Горни Порой , Долни Порой и Липош , Демирхисарско и град Кукуш ), Струмишко и планинци от Огражден планина. По времето на Първата световна война в землището на селото квартирува Шеста пехотна бдинска дивизия , която през 1916 година изгражда възпоменателна чешма-паметник, известна днес под името Белата чешма , която е символ на селото.

В землището на селото в планина Беласица се намира проходът Демир капия , където на 19 октомври 1925 година започва известният в историята Петрички инцидент .

География

Село Самуилово се намира в полупланински район, в северното подножие на планина Беласица (в Подгорието ). Отстои на около 12 километра западно от общинския център Петрич . Съседни села са Коларово и Камена . Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 720 мм). Северно край землището на селото тече река Струмешница . Почвите са предимно делувиално-ливадни и песъчливи. Населението нараства от естествен прираст. Самуилово е един от удобните изходни пунктове за планинския първенец на Беласица – връх Радомир и високите части на планината. От селото до местността и хижа Лопово води 14 километров макадамов път.

Събития

Традиционният събор на селото се провежда всяка година на 15 август – Успение Богородично .

Личности

Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет Кирил Терзиев (р. 1983), бронзов медалист по свободна борба от Пекин 2008 Серафим Бързаков (р. 1975), световен и европейски шампион по свободна борба Фердинанд (Федя) Яков (1935 – 1996), български писател и журналист

Иван Смоларски (1872 – 1928), български революционер, войвода Христо Андонов (1887 – 1928), български революционер, войвода