Скрът (Село)

Област: Благоевград

Население: 894 души[1](15 март 2024 г.)73,5 души/km²

Площ: 12,165 km²

Надморска височина: 731 m

Пощ. код: 2897

Тел. код: 07428

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 66901

История

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Искрит . През същата година в селото живеят 9 мюсюлмански и 84 християнски домакинства. През XIX век село Скрът е със смесено население. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Скрит (Scrite) е посочено като село с 63 домакинства с 81 жители българи и 65 жители мюсюлмани . Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) населението на село Скрът брои общо 355 души, от които 150 българи-християни, 205 турци . Всички българи-християни в селото са под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Скрът има 280 българи екзархисти.

Скрът е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение . През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и частично опожарено от гръцката армия. През 1914 година в селото отваря врати първото начално училище, което през 1921 година прераства в основно. През 1918 година е построена църквата „ Възнесение Господне “ („Свети Спас“), която е осветена през 1924 година. Според стари предания в Скрът преди това е имало около 12 малки църкви и оброчища. Оградени са руините на църквите „Свети Теодор Тирон“, „Свети Димитър“ (Митрова черква), „Свети Илия“ (Илинденска черква) и „Свети Георги“.

През 1923 година местното турско население се изселва за Турция , а през 1925 година на тяхно място се заселват българи-бежанци от Егейска Македония , както и планинци от Огражден .

В 1951 година в Скрът е построена болница с доброволния труд на населението от селата Скрът, Габрене и Ключ. През 1953 година селото е електрифицирано. В 1960 година е построена нова читалищна сграда, а през 1969 година – нова училищна сграда с 12 класни стаии и столова с 200 места.

През 1977 година е построен универсален магазин, който сега е трикотажен цех, а 2 години по-късно е изградена целодневна детска градина с 4 спални помещения и 4 стаи за занимания, с парк с люлки и пързалки. В 1982 година с доброволен труд на населението е построен ресторант „Лозен“, само за 45 работни дни на площ 350 m² (сега също е трикотажен цех). В квартал „Орището“ е построен квартален магазин. Изграден е водопроводът до извор „Ледника“ с обща дължина 3 километра. Открито е футболно игрище. През 1988 година в квартал „Бруч“ е пуснат в експоатация механичен цех. Построен е и водоем за питейна вода (500 куб. м.). Частично е изградена нова канализация.

География

Село Скрът е разположено в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица , известно с името Подгорие . Съседни села са Ключ и Габрене . Климатът е преходносредиземноморски – с летен минимум и зимен максимум на валежите. На 5 км северно от селото тече река Струмешница . Селото е изходен пункт за покоряването на триграничния връх Тумба , връх Лозен и високите части на Беласица. Близо над Скрът са разположени два красиви водопада – Дъбицата и Мангъро , до които водят маркирани пътеки.

Събития

На 2 юни се провежда традиционният събор на селото, посветен за падналите знайни и незнайни борци за освобождението и независимостта на България .

Всяка година се провежда новогодишно тържество (29 – 31 декември). Ежегодно на 1, 2 и 3 януари, се организират кукерски игри ( Сурва ).

От 2005 година на 1 април ежегодно се провежда общински фестивал „Скрътска академия“, посветен на деня на хумора и шегата. Мотото на хумористичния фестивал е:'"Колкото хора, толкова умове'" Той се провежда всяка година с все по-голям брой участници. Амбицията на организаторите е фестивалът да придобие по-широка популярност и да заразява все повече хора. Идеята за организирането на този празник е на председателя на читалищното настоятелство Марина Димитрова и Стоян Бояджиев.

Личности

Стоил Георгиев (1944 - 2018), български скулптор