Стара Кресна (Село)
Област: Благоевград
Население: 94 души[1](15 март 2024 г.)4,92 души/km²
Площ: 19,169 km²
Надморска височина: 409 m
Пощ. код: 2845
Тел. код: 074337
МПС код: Е
ЕКАТТЕ: 39699
История
През XIX век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак . Храмът в селото „ Свети Архангел Михаил “ е построен през 1856 година. По време на подготовката за Априлското въстание в Кресна по инициатива на Арсени Костенцев и Костадин Босилков е основан таен революционен комитет. На 5 октомври 1878 г. селото става център на Кресненско-Разложкото въстание .
В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кресна ( Kresna ) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи .
В 1891 година Георги Стрезов пише за Кресна:
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.
В 1901 година в Кресна по инициатива на Яне Сандански е основан комитет на ВМОРО . Председател на комитета е Андрей Мицов , а пунктов отговорник – брат му Прокоп Мицов . Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят Георги Корчев .
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на Kresna се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.
През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на Черния мост на Струма при Кресненското ханче .
География
Село Стара Кресна се намира в планински район.
Личности
Андрей Мицов (1874 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО Атанас Стаматов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина Мицо Стоилков , български възрожденец, оглавил с брат си Ангел Кресналията българското църковно движение, участници в Кресненското въстание Георги Корчев (1875 – 1965), български учител и революционер, деец на ВМОРО Лазар Корчев (? – 1912), български общественик Петре и Дане, баща и син, и Димитър, осъдени на 15 години по обвинение в участие в убийство на цигани от българска чета в Кресненския пролом през октомври 1902 година Прокоп Мицов (1877 – 1967), български революционер, деец на ВМОРО Стефан Карчев (1850 – 1956), български революционер и просветен деец Христо Мицов , български революционер, деец на ВМОРО