Тешово (Село)

Област: Благоевград

Население: 128 души[1](15 март 2024 г.)3,25 души/km²

Площ: 39,46 km²

Надморска височина: 711 m

Пощ. код: 2927

Тел. код: 075215

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 72374

История

В Тешово има запазена средновековна каменна кула , която е обявена за паметник на културата.

През Възраждането Тешово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в Мървашко. Тук е имало множество пещи ( пехци ) и няколко самокова , като последният е спял да работи през 1916 година. В селото е имало и много ковачници (кузни), в които се изработвали различни предмети, коита заедно с изкованото на самоковите желязо на пръти се разнасяли и продавали в Демир Хисар , Сяр , Солун , Зиляхово , Драма , Алистрати , Нигрита , Правища , Кавала , Пазарджик , Пловдив . Към края на XVIII век в Тешово е имало „керхана“ за изливане на гюлета (топ-куршум), които се откарвали във военния арсенал в Правища за доработване.

С голяма историческа и архитектурна стойност е и църквата „ Свети Димитър “, построена през 1843 – 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си в България е сцената „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“, изобразяваща важно историчско събитие, станало през 893 година.

През 1858 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език . От 1873 учителят Иван Попниколов въвежда в училището и църквата българския език . Попниколов учителства в селото до 1880 година.

През XIX век Тешово е голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тешево ( Téchévo ) е посочено като село със 159 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 470 българи . В 1889 година Стефан Веркович ( Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи ) отбелязва Тетюво като село със 130 български и 23 турски къщи.

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в селото живеят 1200 българи християни, 120 турци и 60 цигани . По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Тешово живеят 1600 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 1 учител и 58 ученици.

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Тешово:

Тешово е село на българи и турци. Има 193 къщи на българите, а на вторите – 26. Занимават се със земеделие, скотовъдство, въглищари и кираджии са. В селото има мини. Добива се желязо, обаче вече не работят.

Църквата „Свети Димитър“ е хубава. Солидно здание. Има вид на манастир. Всяка година на Св. Димитър тук се събира много голямо население. Общината е добра. Дарила е на църквата камбанария с голям часовник.

При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Тешово са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Никола Киримов – Гоцето от село Тешово организира заедно с Георги Хазнатарски , Тома Радовски и Лазар Кунгалов пренасянето на тялото на убития Яне Сандански от местността Блатата. Гоцето напуска Тешово и известно време работи като ратай в село Пирин, преди да се захване с комитските дела.

География

Село Тешово се намира в планински район в историко-географската област Мървашко . Разположено е в Южен Пирин , в източното подножие на връх Свети Петър (1757 m) на 960 m надморска височина и на 25 km югозападно от град Гоце Делчев . Други върхове от север на юг са Свещник – 1975 m, Муторок – 1970 m, Гьоргов гроб -1560 m, Свети Константин – 1750 m, Свети Петър – 1757 m, Чинило – 1417 m.

Землището на Тешово е голямо и силно пресечено. Издигат се много ридове, най-високи от които са Чифлището, Кукла, Караборум, Света Неделя, Вальов камен, Кукул камен и др. Синорът на селото е най-голям от околните села, около 200 km 2 .

Със своята дива природа, Тешовският синор е дом на най-различни диви животни. В гъстите вековни букови гори бродят диви прасета , сърни , мечки , вълци , лисици , зайци и катерици , язовци и диви котки . По високите върхове Свещник и Муторок са свили гнезда черни орли , сиви картали и соколи . По-ниско живеят глухари , кеклици и яребици . По горното течение на река Мътница и река Буровица има балканска пъстърва .

Ловната дружинка на Тешово се слави с улова на най-големите диви прасета, като същевременно се грижи за дивеча в региона.

Поради специфичното си геогрофско местоположение, чистият въздух и изворната кристална вода, напоследък има огромен интерес от българи и чужденци за закупуване на имоти в селото.

В Тешово има няколко пчелина и се произвежда натурално чист пчелен мед . В зависимост от растителността има няколко вида – акациев, „зайча метла“ и букет. Освен мед, тук се прави и прочутото тешовско саламурено овче сирене.

Събития

Всяка година на 26 октомври ( Димитровден ) се организира традиционен събор – празник на селото и църквата. От всички краища на България се стичат роднини и потомци на Тешовалии.

А на 29 юни ( Петровден ) има традиция да се нощува на Беглижките ливади, местност на около 2 часа път пеша от селото. На сутринта се прави курбан за здраве до параклиса „Св. Петър“, който се намира почти на самия едноименен връх и само на 10 минути от Беглижките ливади.

Личности

Андон Георгиев Димитров (Мицев, 1877 - след 1943) кюмюрджия с II отделение образование, македоно-одрински опълченец, служил в 3-та рота на 13-а кукушка дружина , на 14 април 1943 година, като жител на Тешово, подава молба за българска народна пенсия , която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Атанас Тешовски (1866 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО Богомил Янев (р. 1947), български офицер, генерал-майор от МВР Вангел Япов (? – 1891), български хайдутин Васил Шебанчето, български революционер, четник при Филип Цветанов Димитър Шабанов (1920 – 1996), български агроном Иван Попниколов (1853 – 1912), български просветен деец и революционер Никола Киримов, деец на ВМОРО от село Тешово, наричан в организацията Гоцето заради близостта му с Гоце Делчев . Петко Пелтеков, български учител в Баня и Якоруда (1873 – 1888), в Горна Джумая (1888 – 1892), след което е свещеник в Бучино и Бараково, а от 1901 година в Абланица, Ловешко Никола Мечев (1869 - 1938), български хайдутин и революционер от ВМОРО Стоян Шопов (р. 1970), български офицер, бригаден генерал Стою Ат. Свинаров, български хайдутин и революционер, участник с четата на Ильо войвода в Кресненско-Разложкото въстание Трифон Михайлов Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война

Георги Рачков (1892 - 1931), български революционер от ВМРО