Хърсово (Село)

Област: Благоевград

Население: 175 души[1](15 март 2024 г.)14,6 души/km²

Площ: 11,98 km²

Надморска височина: 301 m

Пощ. код: 2819

Тел. код: 074321

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 77565

История

През XIX век Хърсово е изцяло българско и се числи към Мелнишката кааза на Османската империя . Църквата „ Свети Атанасий “ е от 1860 година и е построена на най-високата част на селото. В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Големо Хърсово (Golémo Hërsovo) е посочено като село с 87 домакинства и 310 жители българи , а Малко Хърсово (Malo Hërsovo) – с 11 домакинства и 38 българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в селото живеят 582 души, всички българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на селото (Hirsovo) се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 42 ученика.

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 100 къщи са опожарени.

През 1932 година в Хърсово е основана лозарска кооперация „Мелнишка лоза“. Към 1935 г. тя има 56 членове.

География

Село Хърсово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 520 mm. През землището на селото тече Мелнишката река . В Хърсово се отглеждат към 1200 декара лозя, произвежда се качествено вино. В землището на селото са разположени винарска изба „ Хърсово “, винарска изба „Вила Мелник“, новостроящият се комплекс „АЯ Естейт“ и други. Има развито животновъдство и млекопреработка.

Личности

Атанас Василев Ангелов (1920 – ?), български комунист, отговорник на РМС за Светиврачко през 1941–1944 г., заместник-политкомисар на Алиботушката партизанска чета Борислав Владиков (1934 – 2021) български поет, белетрист и драматург Димитър Г. Алексиев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, самарджия, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина Димитър Стаменов (1862 – 1939), български революционер и просветен деец Костадин Щерков (1882 – 1939), български революционер и просветен деец

Константин Деспотов (1864 – 1932), български медик, кмет на Сяр по време на Първата световна война Мицо Велев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година

Валентин Караманчев (1932 – 2022), български писател