Черешница (Село)

Област: Благоевград

Население: 25 души[1](15 март 2024 г.)1,05 души/km²

Площ: 24,044 km²

Надморска височина: 362 m

Пощ. код: 2824

Тел. код: 074388

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 80618

История

През XIX век Черешница е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Черешница (Tchéreschnitsa) е посочено като село със 150 домакинства и 480 жители българи .

На 8 септември 1869 година жителите на Черешница изхвърлят гръцките книги от църквата и ги заменят със старобългарски. През 1871 година Атанас Поппетров от Либяхово , открива първото българско училище в селото. През 1872 година местният патриот хаджи Ангел Янев предприема обиколка из българските земи и събира значителна сума за училището от Дупнишката, Горноджумайската, Софийската, Русенската и други общини.

При потушаването на Кресненско-Разложкото въстание башибозуци, водени от черкезина Юсуф Ефенди, разоряват селото и подлагат на клане жителите на Черешница. Британският консул в София Уилям Палгрейв пише, че в клането е участвала и редовна войска. В доклад от 25 ноември 1878 година той описва събитията по следния начин:

Палгрейв предава и предположенията, че сред причините за клането е и отстояваната от селото позиция по отношение на църковно-просветната борба:

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година, селото е населявано от 440 жители, всички българи-християни.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година селото (Tchirechitza) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Черешница се състои от 520 българи екзархисти.

В миналото жителите на Черешница за се занимавали главно със земеделие. Отглеждали са тютюн и чрез продажбата му са се прехранвали.

Днес голяма част от населението на Черешница се е изселило в по-големите градове. Постоянните жители са възрастни хора, които се занимават със земеделие и скотовъдство.

География

Село Черешница се намира в планински район. Близо до него се намира село Златолист и град Мелник .

Събития

Едно от най-големите събития е селският панаир, който се отбелязва в края на месец юли в чест на „Св. Петка“. Първоначално панаирът се е организирал през месец октомври, но поради студеното време се измества честването му през юли. Носи се легенда, че около преди стотина години на децата от селото са се случвали нещастия и измирали. На един свещеник му се присънило, че в тази местност точно под едно определено дърво ще намерят заровена икона на „Св. Петка“. Събрали се хората от селото и започнали да копаят в корените на дървото. Докато копаели, в изкопа паднало едно 12-годишно момиче. Всички се уплашили, че отново ги е сполетяло нещастие, но момичето било живо и здраво, и им извикало да продължават да копаят. Намерили в корените на дървото икона на светицата. Издигнали параклис в нейна чест. Оттогава тази местност, намираща се на около 2 км от с. Черешница, се нарича „Св. Петка“.

Личности

Атанас Василев (1895 – 1925), деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило Атанас Хаджипопов (1884 – 1945), български общественик, кмет на Сандански и народен представител хаджи Ангел Янев , български възрожденски общественик Васил Черкезов – Херкулес, Черкеза (? – 1925), български революционер от ВМОРО и ВМРО Георги Манолов Илиев , полковник-инженер от БА. Роден 1951 г. Завършил ВНВУ „В. Левски“ – В. Търново и Военна академия „Георги С. Раковски“ – София. Служил в редовете на Българската армия и Генералния щаб. хаджи поп Димитър Ангелов (Черешничкият поп) (около 1830 – 1897), български църковен деец и общественик Петър Самарджиев (1919 – 1944), български комунист Стамат Неделчев (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОК Стоян Борисов (1950 – 2021), народен певец Стоян Георгиев (? – 1922), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение през 20-те години