Чуричени (Село)

Област: Благоевград

Население: 108 души[1](15 март 2024 г.)4,64 души/km²

Площ: 23,297 km²

Надморска височина: 399 m

Пощ. код: 2891

Тел. код: 07427

МПС код: Е

ЕКАТТЕ: 81791

История

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година с днешното си име Чуричени . През същата година в него живеят 31 християнски домакинства.

През XIX век е чисто българско село, числящо се към Петричка кааза . В „ Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чоришене (Tchorichené) е посочено като село с 85 домакинства с 334 жители българи .

Според статистиката на Васил Кънчов („ Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година село Чоричене е населявано от 720 жители, всички българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година населението на селото се състои от 944 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 9 ученици.

При избухването на Балканската война през 1912 година десет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

География

Село Чуричени се намира в планински район. Разположено е в южните склонове на планината Огражден , в подножието на връх Куковски чукар .

Личности

Анго Костадинов (1831 – ?), български хайдутин и революционер, деец на ВМОК Анго Панов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Надка Голчева (р. 1952), българска баскетболистка Стоян Германов (р. 1937), български историк, доц. д-р, научен секретар на Македонския научен институт Тасе Панов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година

Стойко Бакалов (Бакалчето) (1872 – 1928), български революционер, войвода на ВМОК