Бата (Село)

Област: Бургас

Население: 1304 души[1](15 март 2024 г.)43,2 души/km²

Площ: 30,194 km²

Надморска височина: 207 m

Пощ. код: 8218

Тел. код: 05967

МПС код: А

ЕКАТТЕ: 02810

История

Селището е било населено с турци. В края на XIX век, около и след 1903 г. местното турско население се изселва в Турция, а в Батаджик се заселват потомствени българи от Източна Тракия, от Хухла, Бунархисар, Дерекьой, Чекмедже, Пишманкьой и др. Преселването е на принципа адекватна замяна на къща, имоти, добитък между изселниците в двете посоки. Един от първите родове, заселили се в с. Батаджик, е родът на Вълчан войвода. По-късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села.

До 1934 г. името на селото е Батаджик. При избухването на Балканската война в 1912 г. седем души от Батаджик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936 г. Първият кмет на селото е Тодор Фъндъков, назначен през 1889 г. По-важни събития в историята на селото са:

Свързването на село Бата с шосе до с. Медово – 9 km, 1938 г., под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев. Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев. Радиофициране на селото 1951 г. Създаване на първия телефонен пост в селото (1932 г.) с телефонист Александър Петков от град Преслав. През 1963 г. при кмета Стойчо Иванов Дойнов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г., сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда. През 1945 г. е електрифицирано селото. Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода „Лъджата“, а днес от река Камчия, при кметовете, Стойчо Дойнов, Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.

Храм-паметникът „Света Троица“ в с. Бата е строен от габровския майстор Цаню Манев Караджунов (1887 – 1969 г.), родом от с. Късовци (Плачковци), през 1907 – 1909 г., съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява, когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков Вълчанвойводов (Моллата). Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник руснакът Иван Флоров.

Рождената дата на училището в с. Бата е 1889/90 г. Нова сграда е построена през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр. Казанлък.

През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда при кмет Стойчо Иванов Дойнов!

На 30 април 1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемера Белчо Йовчев и учителя кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр. Поморие, великият поет Пейо Яворов , произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.

География

Село Бата е разположено в разклоненията на източна Стара планина . Намира се на 20 km северозападно от Черно море, на 25 km западно от общинския център Поморие , на 33 km северно от областния център Бургас и на 36 km източно от Айтос .

В миналото селото е било заобиколено от гори. Днес са останали малка част към селата Страцин и Косовец.

Почвеният състав на местностите около селото е черноземен и песъкливо-глинест.

На няколко километра югозападно от селото се намира началото на историческата река Ахелой (Ахелой в превод означава „рог на изобилието“).

На запад от селото се издигат няколко могили, може би от времето на траките по тези места.

Събития

Батска среща – ежегодно първата неделя на юни.

Личности

Георги Каракачанов (1944 – 2023), български офицер, генерал-майор Димо Недялков Калнякупенов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина Кольо Георгиев Николов, Председател на Областен читалищен съвет Бургас и член на Върховния читалищен съвет на Съюза на Народните читалища в България

Починали в Бата

Георги Йоргакиев Саров (1869 – 1910), македоно-одрински свещеник и революционер опълченец, родом от Пирок , Лозенградско

Бойчо Дражев Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Кофчаз , жител на Батаджик, 1 отделна партизанска рота, носител на бронзов медал Иван Стоянов Маджаров (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Дерекьой , Малкотърновско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина Костадин Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Ковчаз, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал Никола Георгиев Саров (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Пирок , Лозенградско, жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“ Петко Вълканов Петков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Корията , Лозенградско, жител на Батаджик, внук на Вълчан войвода, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 2 рота на 6 охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година, носител на сребърен медал „За заслуга“ Петко Хулев Ангелов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, родом от Визица , жител на Батаджик, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на бронзов медал „За заслуга“ Тодор Георгиев Адамов, участник във Втората световна война, и най-възрастният жител на селото Димитър Николов, председател на общината и земеделската кооперация Стамат Иванов, председател на общината и кооперацията Петко Радев, председател на кооперацията Стойчо Иванов Дойнов, председател и кмет на общината Кольо Куманов, народен представител от БЗНС Димитър Белчев, дългогодишен агроном, кмет и председател на земеделската кооперация Кольо Момчев, дългогодишен агроном в земеделската кооперация полк. Зафир Зафиров – командир на дивизия генерал Георги Каракачанов – командир на дивизия за ПВО